Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Жалко, жалко! Да обсъдим това допълнително на кана свястно пиво! Какво ще кажеш?
Тя сдържа леката усмивка, която неговата добродушна настойчивост предизвикваше.
— Някой друг път, може би. Аз все още имам задачи за изпълняване, а ти — посочи Верееса към чувала, — изглежда, също не страдаш от липсата им.
— Тази малка кесийка? — Той разклати тежкия чувал. — Това са мъничко провизии, колкото да ни стигнат, докато напуснем това човешко място. Единствената ми задача е да ги дам на Молок, след което може да поемем към…
Оформящият се по устните на рейнджъра учтив, но още по-категоричен отказ остана неизречен, тъй като недалеч се чу гневното грачене на грифон, последвано от спорещи гласове. Това накара и двамата с Фалстад да застанат нащрек. Без да произнесе нито дума, джуджето й обърна гръб, чувалът падна на земята, а неговият стормхамър вече беше в ръката му. Той се движеше с невероятна лекота за същество с неговата конструкция и ръст и въпреки че Верееса го последва веднага, Фалстад вече бе половин улица пред нея.
Верееса извади собственото си оръжие от ножницата и увеличи крачката. Гласовете станаха по-силни, по-пронизителни и тя имаше неприятното усещане, че единият от тях е на Ронин.
Улицата бързо отстъпи място на една от откритите площи, причинени от опустошението. Тук останалите ездачи на грифони очакваха водача си и тук по необяснима причина магьосникът бе решил да ги заговори. Магьосниците често биваха наричани луди, но Ронин очевидно бе един от най-ненормалните, ако си мислеше, че е безопасно да спори с дивите джуджета.
Всъщност едно от тях вече бе спипало магьосника за колана и бе вдигнало човека на почти половин метър във въздуха.
— Казах ти да ни оставиш на мира, нечестиви! Ако ушите ти не вършат работа, значи спокойно мога да ти ги откъсна!
— Молок! — извика Фалстад. — Какво е направил този заклинател, та толкова те е вбесил?
Продължавайки да държи Ронин във въздуха, другото джудже, което можеше да мине за близнак на Фалстад, ако не беше белегът на носа и гневното изражение на лицето, отвърна:
— Тоя ни преследва — първо, до лагера, след това, когато Тупан го отряза, до тук, където се бяхме разбрали да се чакаме! Три пъти му казах да се разкара, но човекът май не вижда кое е добро за него! Тогава реших, че сигурно ще вижда по-ясно, ако му предоставя по-висока гледна точка, от която да обмисли нещата!
— Заклинате ли… — измърмори водачът на ятото. — Имате безкрайното ми съчувствие, моя елфска лейди!
— Кажи на другаря си да го свали на земята, иначе ще бъда принудена да му докажа превъзходството на здравия елфски меч над неговия чук.
Фалстад се обърна, примигвайки. Той зяпна към рейнджъра, сякаш я виждаше за първи път. Погледът му се стрелна за кратко към лъскавия, искрящ меч, след което се върна към присвитите решителни очи.
— Ще го направиш, нали? Ще защитиш това създание от онези, които са били добри приятели на твоята раса още преди хората да са се пръкнали!
— Няма нужда тя да ме защитава — чу се гласът на Ронин. Клатещият се магьосник изглеждаше по-скоро раздразнен от положението си, отколкото уплашен. Сигурно не осъзнаваше, че Молок с лекота може да му прекърши гръбнака. — Дотук сдържах яда си, но…
Всичко, което той кажеше от този момент нататък, щеше само да доведе до бой. Верееса бързо се придвижи напред, прекъсна Ронин с едно махване на ръката и застана между Фалстад и Молок.
— Такова поведение заслужава порицание! Ордата дори още не е напълно победена, а ние вече се нахвърляме един срещу друг! Така ли би трябвало да се държат съюзниците? Фалстад, накарай своя воин да го пусне и ще видим дали не можем да разрешим проблема с разум, а не с гняв.
— Това е само един заклинател… — измърмори главният ездач на грифони, но въпреки това кимна, давайки знак на Молок да пусне Ронин.
Другото джудже го послуша, макар и с известна неохота. Ронин приглади робата си и оправи прическата си с каменна физиономия. Верееса се молеше той да запази самообладанието си.
— Какво стана тук? — попита го настоятелно тя.
— Отидох при тях с едно обикновено предложение, нищо повече. Това, че избраха да реагират по този начин, доказва варварската им…
— Той искаше да го закараме до Каз Модан с нашите грифони! — изрева Молок.
— С грифоните? — Верееса не можа да се сдържи и се възхити на дързостта на Ронин, която граничеше с безразсъдство. Да лети през морето върху гърба на един от зверовете, и то не като нормален ездач, а да се държи за джуджето? Мисията на Ронин наистина трябва да беше от по-голяма важност, отколкото признаваше той, след като магьосникът се бе опитал да придума Молок и останалите на такова нещо! Нищо чудно, че го смятаха за луд.