Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
— Как така знаеш за милостта, Трал от Дърнхолд? Откъде знаеш на кого и кога да я предложиш и по какви причини?
Орките вече мърмореха объркани помежду си. Искар се поклони.
— Благородни Хелскрийм — започна той, — ние смятахме, че залавянето на детето ще ти се понрави. Ние се надявахме…
— Аз пък се надявам, че неговите родители няма да открият нашето скривалище по следите му, глупак такъв! — изрева Гром. — Ние сме воини, свирепи и горди, или поне някога бяхме такива — той потрепери като трескав и на Трал му се стори, че оркът изглежда пребледнял и уморен. Но това впечатление изчезна също толкова внезапно, колкото се беше появило. — Ние не колим деца. Надявам се, че поне на този, който е отвлякъл детето, му е достигнал умът да му завърже очите?
— Разбира се, господарю — отвърна Рекшак с обиден глас.
— Тогава веднага го върнете по същия начин там, където сте го намерили — Хелскрийм отиде при детето и махна превръзката от неговата уста. Момчето беше толкова стреснато, че дори не извика. — Чуй ме, дребно човече. Кажи на твоите близки, че орките са те хванали, но не са ти сторили нищо лошо. Кажи им — и той погледна през рамо към Трал, — че те са проявили милост към теб. Освен това им предай да не тръгват да ни търсят, защото няма да ни намерят на същото място. Ние продължаваме по пътя си. Разбра ли ме?
Момчето едва помръдна с глава и отговори с тъничкия си гласец:
— Добре… господарю орк!
Гром се обърна към Рекшак:
— Върнете го обратно! Веднага! И следващия път, когато видите човешко дете, не го докосвайте!
Рекшак кимна. Подчертано грубо той сграбчи момчето за рамената и го изправи на крака.
— Рекшак — Хелскрийм повиши глас, а нотките му бяха стоманени. — Ако не ми се подчиниш и момчето пострада, ще разбера! Тогава не се надявай на прошка!
Рекшак се намръщи, вбесен от своето безсилие.
— Както заповяда моят господар — отвърна той дрезгаво и започна да се спуска по един от криволичещите каменни коридори, извеждащи от пещерата, като дърпаше детето грубо.
Искар изглеждаше объркан.
— Господарю мой — започна той, — това е домашният любимец на Блакмуър! От него вони на хора, той се гордее със страха си да убива…
— Аз не се страхувам да убивам тези, които заслужават смърт! — изръмжа Трал. — Но не посягам на невинни!
Хелскрийм протегна ръце и положи едната върху рамото на Искар, а другата върху това на Трал.
— Искар, мой стари приятелю — започна той, а грубият му глас звучеше неочаквано меко. — Ти си ме виждал, когато бях обладан от оркската кръвожадност. Виждал си ме да газя в кръв до коленете. До неотдавна убивах дори децата на човеците. Всички ние показвахме цялата си жестокост при воденето на войната и докъде ни доведе това? Какво ни се случи? Победени и унизени, много от нашите събратя се въргалят из лагерите и не се решават да помръднат, дори за да защитят своята лична свобода! Нима очакваш да се бият и за други? Дотук ни докара точно нашата кръвожадност и свирепият начин, по който воюваме!
Хелскрийм замълча за кратко, сякаш да избистри своите мисли, и след това продължи:
— От дълго време чакам духовете на нашите предци да ми дадат знак, с който да ми подскажат как да си върнем онова, което ни беше отнето. И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат! А мен, какъвто и да съм, поне глупак не можеш да ме наречеш! Нашият млад приятел Трал ни доказа, че е отличен воин, като надви най-добрите бойци, които можахме да изправим срещу него. Той е вкусил от нравите на човеците, не ги е одобрил, обърнал им е гръб и е предпочел да бъде свободен. Избягал е от лагера и е тръгнал да ни търси. Забележи, че успя да ни намери, въпреки че сме се скрили вдън земя. Някой ден, мой стари приятелю, ти също ще проумееш мъдростта, която се крие в неговото поведение.
Той стисна нежно рамото на Искар.
— А сега ни оставете сами. Излезте всички.
Бавно и неохотно, хвърляйки враждебни погледи към Трал, останалите орки се спуснаха надолу из различните нива на пещерната система. Трал стоеше неподвижно и очакваше какво ще стане оттук насетне.
— Вече сме сами — заяви Хелскрийм. — Гладен ли си, Трал от Дърнхолд?
— Умирам от глад — отвърна младият боец, — но бих желал да не ме наричаш Трал от Дърнхолд. Избягах от там и не искам да чувам повече за това място.