Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
За своя велик главатар орките говореха с възхищение и благоговение. Обсъждаха и появата на Трал и някой подхвърли, че хората го били изпратили като шпионин да открие леговището на Гром, за да могат те после да нападнат страхливо от засада. На младежа отчаяно му се искаше да намери начин, по който да ги убеди, че не е така. Беше готов да се подложи на всякакви изпитания, за да им го докаже.
Внезапно групата спря. Водачът, когото останалите наричаха Рекшак, развърза пояса от широкия си кръст, опъна го между двете си ръце и приближи до Трал.
— Ще ти… — Рекшак каза още нещо на оркски, което Трал не разбра, но се досети за смисъла му. Наведе глава, тъй като се извисяваше над всички останали, и покорно позволи да му завържат очите. Поясът миришеше на прясна пот и стара кръв.
Разбира се, така както беше със завързани очи и ръце, орките можеха да го убият начаса или да го оставят да умре в пустошта. Но Трал предпочиташе дори тази възможност, пред перспективата да прекара още един ден на гладиаторската арена, рискувайки живота си за славата на жестокия Блакмуър, който не само го беше тормозил и пребивал, но освен това имаше и още по-непростим грях спрямо Тарита.
Тръгнаха отново, но сега Трал крачеше много по-неуверено, въпреки двамата орки, които бяха хванали неговите ръце и го водеха.
Беше му трудно да определя колко време е минало и пътуването сякаш продължи цяла вечност. В един момент меката, податлива горска почва отстъпи място на мразовити камъни. Въздухът наоколо стана по-студен. Гласовете на орките започнаха да отекват и той се досети, че се спускаха под земята.
Най-сетне спряха. Трал приклекна, за да свалят превръзката от главата му. Въздъхна облекчено и задиша чистия въздух. Мъждивата светлина на факлите го накара да замижи, докато очите му привикнат след пълния мрак под омотания пояс.
Огледа се и видя, че се намира сред огромна подземна пещера. От тавана и пода се протягаха красиво изваяни сталактити. Чуваше се нежният звън на капките вода, отцеждащи се някъде от високия свод. Около централната зала имаше няколко по-малки. Входовете на повечето от тях бяха покрити с животински кожи. Наоколо бяха подредени очукани брони, видели и по-добри дни, и всякакви оръжия, които изглеждаха доста използвани, но бяха добре поддържани. В средата пращеше малък огън. Пушекът му се извиваше към някакъв отвор в каменния таван.
Значи това беше мястото, където се бе оттеглил легендарният Гром Хелскрийм заедно с останките от своя свиреп клан Уорсонг.
Но къде беше прочутият вожд? Макар от различните пещери да бяха наизлезли още няколко орки, никой от тях не притежаваше стойката или одеждите на истински главатар. Трал се обърна към Рекшак:
— Ти каза, че ще ме доведеш при Хелскрийм, но не го виждам никъде.
— Ти не го виждаш, но той е тук. И те гледа в момента — каза друг орк, докато отмяташе една животинска кожа, за да влезе в голямата пещера. Беше висок почти колкото Трал, но не толкова мускулест. Изглеждаше възрастен и много уморен. Около тънкия му врат се поклащаше огърлица, нанизана от кости на различни животни, сред които имаше и човешки. Движеше се достолепно по начин, който внушаваше уважение и Трал беше готов да му го отдаде. Който и да беше този орк, той притежаваше високо положение в клана. И личеше, че познава човешкия език почти толкова добре, колкото и Трал.
Младежът наклони глава на една страна.
— Може и така да е. Но аз искам да говоря с него, а не да се наслаждавам на невидимото му присъствие.
Оркът се усмихна.
— У теб има дух, момче — каза той. — Това е хубаво. Аз съм Искар, съветник на великия вожд Хелскрийм.
— Моето име е…
— Знаем за теб, Трал от Дърнхолд — Искар забеляза изумения му поглед и продължи: — Мнозина са чували за домашния орк на генерал-лейтенант Еделас Блакмуър.
Трал изръмжа гърлено, но не изгуби самообладание. И преди беше чувал да му казват така, но сега обидата беше много по-силна, тъй като в очите му я хвърляше един от неговия собствен народ.
— Разбира се, ние никога не сме те виждали да се биеш — продължи Искар, скръсти ръце зад гърба си и започна да обикаля бавно в кръг около младия воин, като през цялото време го оглеждаше от главата до петите. — На орките не им е позволено да наблюдават гладиаторските битки. Докато ти печелеше слава на арената, твоите събратя биваха измъчвани и избивани.