Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Трал не можеше да се сдържа повече.
— Аз не получавах нищо от славата. Бях роб, собственост на Блакмуър и ако не вярваш, че го мразя, погледни това! — Той се завъртя, за да могат всички да огледат гърба му. Орките хвърлиха по един любопитен поглед и се разсмяха, а това разпали още гнева му.
— Няма какво да се види, Трал от Дърнхолд — ухили се Искар. Младежът се досети какво се бе случило. Явно мехлемите на лечителите си бяха свършили добре работата. По неговия гръб не беше останала никаква следа от ужасния побой, нанесен му от Блакмуър и неговите войници. — Търсиш нашето състрадание, но с очите си забелязваме само твоето цветущо здраве.
Трал бе обзет от ярост, която безуспешно се опитваше да овладее. Той извика:
— Аз бях като вещ, просто нечия собственост! Мислите ли, че съм спечелил нещо срещу потта и кръвта, които пролях на арената? Блакмуър прибираше всичките златни монети, а аз живеех в килия, спях на слама и ме изкарваха от там само да им доставям още развлечения! Белезите по тялото ми не личат и ще ви обясня защо. Лекуваха ме най-вещите лечители, но не заради доброто сърце на Блакмуър, а за да могат на другия ден да ме върнат обратно на арената, да се бия за слава и пари… за Блакмуър! Имам други белези, но тях не можете да ги видите, защото са дълбоко в сърцето ми! Избягах, бях хвърлен в лагер, отново избягах и дойдох тук, за да намеря Хелскрийм. Но вече започвам да се съмнявам, че той изобщо съществува! Изглежда, напразно съм се надявал, че все още мога да открия някой истински орк, такъв, какъвто е бил народът ни някога!
— Кажи ми тогава, орк, носещ името на роб, какво знаеш за нашия народ? — подразни го Искар.
Трал бе разгневен, дишаше тежко, но призова цялото си самообладание, както го беше научил сержантът.
— Нашият народ е корав. Хитър. Силен. Всявали сме ужас по време на битка. Имаме дух, който не може да бъде покорен. Нека се срещна с Хелскрийм, за да му докажа, че съм достоен за неговото доверие!
— Ние ще отсъдим дали ще се видиш с него — отвърна Искар. Той вдигна ръка и в пещерата влязоха трима нови орки. Те започнаха да навличат брони и да запасват различни оръжия. — Тези тримата са нашите най-изкусни бойци. Те са, както самият ти каза, корави, хитри и силни. Влизат в битка, за да убият или да загинат, за разлика от това, което си правил ти на гладиаторската арена. Твоите преструвки няма да ти свършат работа тука. Само истинските умения могат да те спасят. Ако оцелееш, Хелскрийм може и да се срещне с теб. Но това вече зависи от него. Ако не те хареса, може и да не го видиш.
Трал впи поглед в Искар.
— Той ще се срещне с мен — изрече уверено той.
— Можеш само да се надяваш на това. Започвайте! — и без предупреждение тримата орки се хвърлиха срещу Трал, който беше без оръжие и нямаше броня.
Десет
Трал беше заварен неподготвен, но объркването му не продължи повече от миг. Рефлексите, придобити след дългите години тренировки, се включиха и макар че нямаше желание да се бие срещу собствената си кръв, скоро прие тримата като противници от арената и започна да се отнася с тях по съответния начин. Първият го атакува, Трал приклекна бързо, посегна нагоре и измъкна огромната бойна секира от ръцете на орка. С плавно движение замахна с оръжието. То се заби дълбоко, но бронята пое значителна част от силата на удара. Оркът изрева и се запрепъва назад, като се опитваше да достигне брадвата и да освободи гърба си от нея. Щеше да оцелее, но беше извън играта. Трал набързо беше смалил броя на нападателите си до двама.
Въртеше се като вихър и ръмжеше през зъби. Отново го беше изпълнила сладката и позната жажда за кръв. Ревейки предизвикателно, върху него налетя следващият му противник, размахал невероятно дълъг меч, който опасно удължаваше обхвата на ръката му. Трал се изви на една страна и избегна смъртоносния удар, но все пак усети изгаряща болка на мястото, където острието одраска тялото му.
Оркът го притисна още по-здраво, а същевременно третият се опита да го заобиколи в гръб. Но Трал вече имаше оръжие и умееше да си служи добре с него. Без да обръща внимание на кръвта, която се стичаше от раната му и правеше каменния под коварно хлъзгав, той замахна с грамадната брадва първо към единия нападател, а след това и към другия, като умело използваше инерцията на тежкото острие.