Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Орките отбиха ударите му с огромните си щитове. Младежът нямаше броня, нито щит, но беше свикнал да се бие по този начин. Противниците, размахващи оръжия срещу него, определено бяха опитни, обаче такива бяха и повечето от съперниците му на арената. Орките бяха със здрава и мощна физика, но не бяха по-опасни от троловете, които той бе побеждавал винаги, когато се беше изправял срещу тях. Трал се движеше със спокойна увереност, приклякаше, отбиваше насочените към него удари и атакуваше на свой ред. Някога, преди да стане гладиатор, тези двамата щяха да представляват опасност за него, но сега, макар и сам, той изпитваше увереност, че ще надделее, стига само да не се поддава на сладостния призив на вродената си кръвожадност.
Ръката му се движеше сякаш по собствена воля и нанасяше удар след удар. Изведнъж краката му се подхлъзнаха и той полетя към земята, но успя да използва дори това в своя полза. Извъртя се, ритна единия си противник в коленете, а междувременно протегна ръката си в цялата й дължина и подсече краката на другия с огромната брадва. Нанесе удара с тъпия край на оръжието, а не с острието, защото не искаше да осакатява сериозно орките. Единственото му желание беше да спечели битката.
И двамата му противници се сринаха тежко. Удареният с брадвата се държеше за счупените крака и надаваше яростни ревове. Другият се изправи с олюляване и се опита да промуши Трал със своя меч.
Опитът, натрупан на арената, веднага му подсказа решението. Приготви се за болката от порязването, посегна нагоре с двете си ръце, стисна острието и го дръпна напред. Оркът изгуби равновесие и започна да пада върху него. Трал се извъртя и само след миг се озова възседнал своя противник, стиснал здраво неговото гърло.
„Стискай — настояваше инстинктът му. — Стискай здраво. Убий Блакмуър заради всичко, което ти е сторил“.
„Не! — сепна се той. — Това не е Блакмуър. Този е от твоя народ, един от онези, за откриването на които рискува живота си“.
Надигна се и протегна ръка към победения — искаше да му помогне да се изправи.
Оркът злобно изгледа ръката му.
— Ние убиваме победените — заяви Искар, а гласът му беше също толкова спокоен, колкото и преди. — Убий своя враг, Трал. Така би постъпил един истински орк.
Трал поклати бавно глава, наведе се надолу, хвана ръката на своя противник и го изтегли на крака.
— В истинска битка, да. Бих убил своя враг, за да не се изправи срещу мен по-късно. Но вие сте моето племе, независимо дали ме приемате като един от вас или не. Не искам да го убивам. И без това сме твърде малко.
Искар го изгледа продължително, сякаш очакваше, че Трал ще добави още нещо, а после рече:
— Разбирам за какво говориш. Ти надви тримата ни най-добри воини в честна битка. По този начин издържа първото си изпитание.
„Първото?“, помисли Трал, докато затискаше с ръка кървящата рана. В ума му се породи подозрението, че орките нямат намерение да му разрешат да се срещне с Хелскрийм, без значение колко „изпитания“ щеше да преодолее. Ами ако вождът не беше тук?
А може би Хелскрийм дори вече не беше между живите?
Каквато и да беше истината, Трал вече бе взел своето решение. Имаше намерение да остане тук. Ако се наложеше, щеше да умре, но никога повече нямаше да се върне към робския живот!
— И какво е следващото изпитание? — попита тихо той. Вече беше забелязал, че спокойното му държане впечатлява силно останалите орки.
— Проверка на волята — отвърна Искар. По твърдото му лице се плъзна леко подигравателна усмивка. Той даде знак и от една от околните пещери излезе нов орк, метнал на гърба си нещо, което на пръв поглед изглеждаше като тежка торба. Но когато воинът я захвърли небрежно на земята, Трал видя, че това беше човешко дете със завързани ръце и крака и запушена уста. Черната коса на момчето беше сплъстена и чорлава. То беше много мръсно, а там, където калта не покриваше тялото му, личаха мораво-зелени петна. Очите му имаха същия наситеносин цвят като тези на Трал и сякаш щяха да изхвръкнат от ужас.
— Позна ли какво е това? — попита Искар.
— Дете. Човешко дете — отвърна озадачено Трал. Едва ли очакваха от него да се бие с това момче.
— Мъжко дете. Момчетата порастват и се превръщат в убийци на орки. Те са нашите кръвни врагове. И ако са те разтривали с бича и пръчката толкова често, колкото твърдиш, ако наистина си опитвал твърдостта на ботушите им, сега можеш да си отмъстиш за униженията и за робското име, което са ти дали, за да покажат ниското ти положение. Убий това дете, преди то да е възмъжало и да е убило теб.