Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Младият боец започна разказа си веднага, доволен, че може да помогне. Описа как изглежда лагерът, състоянието на пленниците, броят на пазачите и тяхното разположение. Хелскрийм слушаше внимателно, като само от време на време го прекъсваше, искайки допълнителни подробности. Когато Трал приключи, вождът остана смълчан за дълго.
— Това, че охраната е станала небрежна, е добре — проговори той най-сетне. — Хората са приспани от чувство за безопасност сред покорените орки, които вече не помнят що е чест. Ще използваме това като преимущество. Отдавна мечтая за този миг, Трал! Жадувам да нахлуя като буря в тези мизерни лагери и да освободя затворените там орки! Но се страхувам, че когато отворим вратата, те ще останат да си лежат, преживяйки като говедата, в които, изглежда, са се превърнали, вместо да полетят към своята свобода.
— За съжаление, това е самата истина — отвърна Трал.
Гром изруга цветисто.
— Трябва някак да ги разбудим от тези странни сънища на отчаяние и погром. Според мен, Трал, твоето появяване сега не е никаква случайност. То е предопределено. Гул’дан вече го няма, неговите магьосници са изчезнали до един. Време е отново да станем такива, каквито сме били някога! — Кървавочервените очи на вожда запламтяха ярко. — И ти ще бъдеш част от новата съдба на нашия народ!
За Блакмуър вече нямаше надежда.
Той разбираше добре, че шансовете да бъде открит Трал стават все по-малки с всеки изминал ден. Вероятно генералът бе пристигнал в лагера броени минути след бягството на неговия гладиатор. Това разминаване беше оставило горчив вкус в устата на командира. Вкус, който той се опитваше да отмие с бира, медовина и вино.
Нямаше никаква следа от роба — просто нищо. Сякаш Трал се беше изпарил и неговото огромно грозно оркско тяло се бе разтворило във въздуха безследно.
Понякога, когато празните бутилки образуваха поредната височка купчинка до масата, Блакмуър изпитваше увереност, че всички заговорничат против него и му пречат да си върне своя домашен любимец. Тази пиянска теория му звучеше все по-убедително и поради предателството на един от хората, на които държеше най-много. Продължаваше да прегръща Тарита както винаги, наслаждаваше се на тялото й, макар ласките му да бяха станали по-груби, и често разговаряше с нея. Но въпреки това понякога, докато тя спеше, болката и гневът му ставаха толкова всеобхватни, че той се измъкваше от леглото, което двамата споделяха, и се напиваше до безсъзнание.
Сега, след изчезването на Трал, надеждата на генерала да поведе армия от орки срещу Алианса се беше изпарила като утринна роса под лъчите на слънцето. Какво можеше да очаква Еделас Блакмуър от бъдещето? Достатъчно лошо бе, че трябваше да се бори срещу белега на позора, оставен му от неговия баща, и да се доказва отново и отново, докато други, нищо незначещи мъже, биваха приемани навсякъде радушно. Да, високият военен пост бе чест, която си бе заслужил съвсем сам, но това не му беше достатъчно. Беше като заточен в тази затънтена крепост, далече от двора на краля, а както се казва: „Далече от очите, далече от ума“… Кой от хората с истинска власт си спомняше за него? Никой, ето кой!
Блакмуър въздъхна отчаяно и жадно отпи поредната дълга глътка вино. На вратата се почука предпазливо.
— Разкарай се! — изръмжа той.
— Милорд — разнесе се страхливият глас на Тамис, бащата на онази предателка. — Пристигнаха новини, милорд. Лорд Лангстън иска да говори с вас.
Надеждата отново разцъфна у Блакмуър, докато пияното му тяло се бореше със земното притегляне. Нямаше кой да му помогне да се изправи — беше средата на следобеда и Тарита се мотаеше някъде, изпълнявайки своите задължения на прислужница. С мъка приземи обутите си в ботуши крака и поседя, докато светът престане да танцува бясно около него.
— Пусни го’а влезе, Тамис! — заповяда той.
Вратата се отвори и Лангстън нахлу енергично в стаята.
— Чудесни новини, милорд! — възкликна той. — Трал е бил забелязан!
Блакмуър изсумтя. Трал беше „забелязван“ все по-често, откакто генералът бе обявил значителна награда за онзи, който намери избягалия гладиатор, и още по-голяма, ако го залови и доведе. Все пак Лангстън едва ли щеше да се втурне при него с непроверени слухове.
— Кой го е видял? Къде?
— На пет-шест левги от концентрационните лагери, в западна посока — отвърна Лангстън. — Няколко селяни се събудили, когато един орк се опитвал да нахлуе в къщата. Изглежда, е бил гладен. Когато го обградили, той ги заговорил на човешки език, а щом се нахвърлили върху него, започнал да се бие и ги надвил.