Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Беше ред на Хелскрийм да замълчи. Не каза нищо, а продължи да дъвче и да наблюдава внимателно Трал. Колкото и да беше прегладнял, младежът вече не изпитваше удоволствие от храната и остави кръвта от пресния бут да капе върху каменния под.
Някой бе дал живота си за един непознат млад орк…
Замислен, Трал отхапа нов къс от месото и започна да го дъвче бавно. Реши, че рано или късно трябваше да намери клана Фростулф, за да научи своя произход.
Единадесет
Никога досега Трал не беше изживявал такава радост. Кланът Уорсонг го бе приел и от няколко дни той пируваше с тях, пееше техните свирепи бойни песни, разговаряше с Хелскрийм и се учеше от него.
Младият воин започна да разбира, че орките не са безмозъчните машини за сеене на смърт, които описваха книгите на хората. Вярно, те бяха господари на бойното поле и изпитваха наслада от проливането на кръв и трошенето на кости, но в същото време имаха богата и задълбочена култура и бяха една благородна раса. Хелскрийм му разказваше за времената, когато всички кланове били самостоятелни. Всеки от тях притежавал собствени символи, обичаи и дори говор. Шаманите, техните духовни водачи, използвали магията на природата, а не злите заклинания на демоничните свръхестествени сили.
— Нима има разлика между магиите? Не са ли те едни и същи? — попита Трал, който искаше да научи повече, защото нямаше дори бегли познания по въпроса.
— Така е, но не съвсем — отвърна Гром. — Понякога резултатът е еднакъв. Например, ако един шаман призове гръмотевица да се изсипе върху враговете му, те ще умрат от изгаряне. Ако един магьосник призове адските огньове от оркския пъкъл срещу своите неприятели, те също ще бъдат изпепелени.
— Значи магията всъщност е еднаква — повтори Трал.
— Не е — продължи Гром, — защото гръмотевицата е естествено природно явление. Шаманът я призовава чрез молба. А за адския огън магьосникът сключва сделка, при която заплаща с част от себе си.
— Но ти каза, че шаманите са на изчезване. Това не означава ли, че похватите на магьосниците са подобри?
— Похватите на магьосниците бяха по-бързи — каза Гром. — Бяха по-действени или поне изглеждаха такива. Обаче винаги настъпва един момент, когато цената трябва да бъде платена, а понякога тя е наистина висока.
Трал научи, че не само той е бил отвратен от странната апатия, налегнала огромна част от орките, които тънеха в безразличие към живота си в лагерите.
— Никой няма обяснение защо се случи това — каза му Хелскрийм, — обаче летаргията продължава да ни поглъща един по един. Отначало я смятахме за заболяване, но тя не ни убива. Състоянието на поразените не се влошаваше с течение на времето.
— Един от орките в лагера мислеше, че тя е свързана с… — Трал замълча, защото не искаше да обижда вожда.
— Говори! — настоя раздразнено Гром. — Свързана с кое?
— С огненочервените очи — отвърна Трал.
— Аха — тъжно измънка Гром. — Може и така да е. Има едно нещо, с което се борим и което вие, синеоките младоци, не разбирате. Надявам се никога да не ви се наложи — за втори път, откакто се бяха запознали, Хелскрийм му се стори смален и изнемощял. Едва сега Трал забеляза, че всъщност вождът беше доста дребен и само ожесточеният боен зов му придаваше застрашителен и могъщ вид. Великият водач на клана Уорсонг линееше. Сякаш единствено волята и силният му характер го поддържаха все още жив. Тялото му беше плетеница от кости и жили, която може би смъртта щеше да разнищи скоро. Макар че го познаваше едва от няколко дни, тъжната истина опечали Трал.
Той не сподели своето наблюдение — Гром Хелскрийм и без това си го знаеше. Погледите им се срещнаха. Вождът кимна унило и побърза да смени темата.
— Орките в лагера нямат надежда, която да ги крепи, нямат цел, за която да се борят — заяви той. — Ти ми разказа, че един от орките успял да събере останките от своята сила, за да инсценира сбиване и да привлече вниманието на охраната, като по този начин ти е осигурил възможност да избягаш. Това ми дава известна надежда. Ако намерим начин да пробудим пленниците, да ги подтикнем да вземат съдбата си в своите собствени ръце… вярвам, че всички те ще надигнат глави. Никой от нас не е стъпвал в тези прокълнати лагери. Разкажи ми всичко, което знаеш за тях, Трал.