Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Очите на момчето без малко щяха да изхвръкнат съвсем, защото Искар говореше на човешкия език и то разбираше какво му готвят. Започна да се мята като обезумяло и да скимти уплашено. Оркът, който го бе донесъл, го срита в корема с безразличие. Детето се сви на кълбо и започна да хлипа под парцала, запушващ неговата уста.
Трал го изгледа със съжаление. Едва ли му говореха сериозно. Та какъв враг бе това сополиво момче. Вдигна очи към втренчения поглед на Искар, по чието твърдо лице не трепваше нито едно мускулче.
— Това дете не е воин — заяви Трал. — Убийството му няма да ми донесе никаква чест. Смятах, че орките ценят своята чест!
— Ценим я — съгласи се Искар, — но пред теб лежи просто една твар. При това е бъдеща заплаха за нас. Убий я и защити своя народ!
— Та това е само едно дете! — възкликна Трал. — То не е заплаха за нас нито сега, нито пък ще стане, когато порасне. По дрехите, които носи, разпознавам селото, от което сте го отвлекли. Хората там са земеделци и пастири. Бъхтят се от сутрин до вечер за своята прехрана. С оръжията си ходят на лов за зайци и сърни, а не за орки.
— Ако отново пламне война между нас, това дете, вече пораснало, може да се окаже в предните редици и с копие в ръка да пролива нашата кръв! — отвърна Искар. — Искаш ли да се срещнеш с Хелскрийм или не? Бъди напълно сигурен, че няма да напуснеш жив тази пещера, ако не убиеш детето. Един от двама ви трябва да умре: ти ли ще бъдеш или то, избирай!
Момчето вече плачеше по-тихо. Трал си припомни какво беше казала Тарита за сълзите. Образът й изпълни неговото съзнание. Той се замисли за нея и за сержанта. Спомни си как бе надзъртал през прозорците на селото и колко тъжно му беше станало, когато бе уплашил малкото момиченце.
И в този миг пред очите му изникна студеното, изпълнено с презрение лице на Блакмуър. Припомни си обидите и униженията. Как хората го бяха плюли, наричайки го „чудовище“ и „зеленокожо“. Тези мисли засенчиха всички останали и накараха пулса му да бие по-учестено.
Не! Дори всички тези видения от миналото не можеха да оправдаят едно хладнокръвно убийство. Трал взе своето решение и пусна окървавената брадва на земята.
— Ако това дете някога вдигне оръжие срещу мен — започна той, подбирайки думите си бавно и внимателно, — тогава ще го убия на бойното поле. И дори ще изпитам удоволствие, защото ще знам, че се бия за съществуването на своя народ. Но няма да съсека едно завързано дете, човешко или не, което лежи безпомощно пред мен. И ако това означава никога да не се срещна с Хелскрийм, така да бъде. Ако трябва да се бия срещу всички вас и да бъда повален, защото сте много, отново ще повторя, така да бъде. Предпочитам да загина, вместо да се покрия със срама от подобно безчестно зверство.
Той се стегна вътрешно в очакване на атаката, която мислеше, че ще последва. Искар въздъхна.
— Жалко — каза тихо той, — но ти сам избра своята съдба.
Оркът вдигна ръка да подаде знак.
Внезапно ужасяващ писък прониза спокойния, хладен въздух. Тунелите и пещерите го подеха, увеличавайки многократно неговата сила и звукът се стовари върху Трал като чук, смразявайки го за момент. Младият воин се присви, чудейки се каква ли нова опасност предвещава този ужасен вопъл.
Някой раздра животинската кожа пред входа на една от съседните пещерни зали и при тях връхлетя висок червеноок орк. Трал вече бе свикнал с външния вид на своите роднини, но този не приличаше на никого, когото беше срещал дотогава.
Дълга черна коса висеше в пълен безпорядък върху гърба му. Огромните му уши бяха прободени на няколко места, което неизбежно напомни на Трал за сержанта, а на светлината на огньовете се виждаха проблясъците на десетина халки. Кожените дрехи в червено и черно се открояваха рязко на фона на зелената му кожа, а няколко вериги, прикрепени към различни части на неговото тяло, се поклащаха и дрънчаха при всяко движение. Цялата му челюст сякаш беше боядисана в черно. Сега тя зяпаше отворена по-широко, отколкото беше възможно според Трал. Точно от нея се изтръгваше ужасяващият писък и Трал се досети откъде Гром Хелскрийм напълно заслужено бе получил своето име.
Воят затихна и Гром застърга с гневен глас:
— Никога не съм очаквал да видя такова нещо! — той отиде до Трал и впи поглед в него. Очите му бяха с цвят на пламъци, а в средата на всяко от тях, на мястото на зениците, танцуваше нещо мрачно и застрашително. Трал прие, че ядната забележка се отнася до него, но нямаше намерение да се оставя да го сплашат. Той се изпъна в целия си внушителен ръст, решен да посрещне смъртта си с изправена глава. Но тъкмо когато отвори уста да отвърне, вождът на орките продължи: