Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Хелскрийм отиде до една от страничните зали, дръпна кожата от входа и измъкна огромен къс сурово месо. Трал го пое с треперещи от нетърпение ръце, но не пропусна да кимне в знак на благодарност, после отхапа гладно. Първата му хапка честно спечелена като свободен орк. Никога досега еленското месо не му беше доставяло такава наслада.
— Другата част от името ти, Трал, означава „роб“. Тогава да сменим ли и него? — попита Хелскрийм, приклекна наблизо и се загледа в младежа с червения си поглед. — Блакмуър ти го е окачил като медал на срама.
Трал се замисли, докато дъвчеше и преглъщаше.
— Не. Той ми даде това име, за да не забравям, че му принадлежа и че съм негова собственост. — Той присви очи. — И аз никога няма да го забравя. Ще запазя името и някой ден, при първата ни среща, ще го накарам да си спомни за мен и това, което ми е причинявал. Възнамерявам да се погрижа Блакмуър да съжалява за това до дъното на душата си.
Хелскрийм го изгледа внимателно.
— Значи ще го убиеш?
Трал не отговори веднага. Спомни си случая, когато едва не беше убил сержанта, защото в неговото лице изведнъж му се бе привидял Блакмуър. Сети се колко често на арената си беше представял красивото, ехидно ухилено лице на генерал-лейтенанта, как това видение го беше докарвало до ярост и той бе осакатявал своите противници жестоко. Добре помнеше и пиянските брътвежи на Блакмуър и болката, която бе изпитал — не само с тялото си, но и душевно — от неговите ритници и юмруци. Накрая си припомни и прекрасното лице на Тарита, потъмняло от срам и мъка, когато му беше разказала за това, което й бе сторил господарят на Дърнхолд.
— Да — отвърна той убедено с дълбокия си глас. — Ще го убия. Ако някой заслужава да умре, това е Еделас Блакмуър.
Хелскрийм се изкиска със странен и див смях.
— Добре, че ти се иска да убиеш поне някого. Вече се чудех дали одеве съм те разбрал правилно.
Двамата помълчаха известно време, а после Гром посочи към опърпаното парче плат, което Трал бе мушнал под колана на своите панталони:
— Не изглежда като тъкано от хора.
Трал измъкна останките от бебешката си пелена.
— Защото не е. В това съм бил омотан като бебе, когато Блакмуър ме е намерил — младежът подаде оръфаното парче на Хелскрийм. — Това е всичко, което имам от неизвестното си минало.
— Познавам този знак — заяви Хелскрийм, след като разгърна пелената и видя втъкания символ, изобразяващ бяла вълча глава върху синьо поле. — Това е знакът на клана Фростулф. Къде те е намерил Блакмуър?
— Казвал ми е, че било близо до Дърнхолд — отвърна Трал.
— Тогава твоето семейство е било много далече от дома си. Чудя се защо ли.
У Трал отново се възроди надеждата да намери своя клан.
— Ти познаваше ли ги? Ще ми кажеш ли кои са били моите родители? Има толкова много неща, които искам да науча.
— Мога само да ти кажа, че това е символът на клана Фростулф и че те живеят някъде из алтеракските планини, на огромно разстояние оттук. Гул’дан ги е изпратил там в заточение. Така и не разбрах защо. Когато се срещах с тях, Дуротан и неговите орки ми изглеждаха напълно честни — Хелскрийм се замисли за момент и после допълни: — Носят се слухове, че те били сключили съюз с дивите бели вълци, но едва ли може да се вярва на всичко, което стига до ушите ни.
Трал изпита разочарование. Все пак това беше повече, отколкото знаеше преди. Погали малкото парче стар плат, удивен, че някога е бил толкова дребен, че да се събира в него.
— Имам още един въпрос, на който те моля да ми отговориш — каза той на Хелскрийм. — Когато бях съвсем млад, тренирах на открито и край нас мина една каруца с клетка, а в нея имаше няколко оковани… — той се спря. Коя беше най-правилната дума? Пленници? Роби? — Няколко орки, които откарваха към концентрационния лагер. Един от тях успя да се освободи и ме нападна. Крещеше едни и същи думи през цялото време. Тогава не разбрах какво означават, но се заклех да ги запомня и някой ден да науча. Моля те отново, обясни ми какво е искал да ми каже.
— Произнеси думите, както си ги запомнил.
— Каг! Бин мог г’тазаг ча! — отвърна Трал.
— Той не те е нападал, мой млади приятелю — усмихна се Хелскрийм. — Тези думи означават: „Бягай! Аз ще те пазя!“.
Трал остана безмълвен. През цялото това време си беше мислил, че оркът е тичал към него, за да го убие. А всъщност той бе искал…
— Другите бойци… — започна развълнувано и малко несвързано той — ние правехме тренировъчно упражнение. Аз нямах броня, нито щит и бях заобиколен от група хора… Оркът загина, Хелскрийм. Накълцаха го на парчета… Помислил си е, че войниците ме нападат, а те бяха повече от дузина. Загинал е, за да ме защити…