Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Такива жертви… толкова незаслужени трудности…
Перот’арн подскочи и седна в леглото. Отново се огледа из стаята, но не видя нищо друго, освен ужасните неподдържани стени и жалката спартанска мебелировка.
— Принуден да търпи подобна мизерия… ти си достоен за уважение, скъпи ми Перот’арн…
Аристократът отвърна единствено с рязко поемане на въздух и в този миг част от сенките се отдели от ъгъла. Ониксовите очи с рубинени ивици, пробягващи през тях, се впиха в изненадания магьосник.
— Ксавиус…
Копитата на сатира тракаха едва доловимо, докато той се приближаваше към Перот’арн.
— Някога носех това име — промърмори той. — Сега то няма чак такова значение за мен.
— Какво правиш тук?
Ксавиус се изкикоти — звук, който силно наподобяваше блеенето на животното, на което приличаше сега.
— Знам за амбициите ти, Перот’арн. Знам мечтите ти и колко много си се борил за тях.
Въпреки недоверието си към рогатото създание, нощният елф почувства известна признателност. Никой друг сякаш не забелязваше колко много допринася за каузата. Дори кралицата или Аркемонд.
— Знаеш ли, скъпи приятелю, карах те да се пребиваш от работа, защото очаквах много от теб.
Перот’арн не знаеше и като чу това от устата на някогашния си господар, гърдите му се издуха от гордост. Лорд Ксавиус представляваше летвата, по която другите Аристократи сравняваха уменията си. Той беше ненадминат майстор на занаята си. Кой друг би жертвал доброволно очите си, за да разбира по-добре силите, които владее? Съветникът никога не бе поискал от другите жертва, която самият той вече да не е направил.
— Аз… за мен е чест.
Рогатият сатир наклони глава и се ухили. По някаква причина Перот’арн не намери усмивката му за толкова плашеща, колкото по-рано.
— Не… аз съм този, за когото е чест, добри ми Перот’арн… и дойдох тук с надеждата да бъда удостоен с още по-голяма чест.
— Не разбирам, госп… не разбирам.
— Малко вино?
Рогатото създание извади гарафа от въздуха и я предложи на нощния елф. Перот’арн я отвори и подуши съдържанието. Буйният букет от аромати възбуди сетивата му. Това със сигурност беше вино от дъгоцвете — любимото му.
Ксавиус се наведе още по-близо.
— От личните й изби… — промълви той с цинична усмивка. — Но това може да си остане тайна между нас, нали?
Мисълта за толкова смело прегрешение срещу Азшара първоначално втрещи магьосника, но после го развълнува. Ксавиус беше извършил това дребно предателство срещу кралицата само заради Перот’арн. Азшара бе екзекутирала верни поданици и за много по-малко.
— Капитан Варо’тен ще бъде ужасен — спомена елфът.
— Той не е един от нас… и съответно не представлява проблем.
— Наистина.
За останалите Аристократи капитанът и неговите войници бяха необходимо зло. Изпълняваха ролята на слуги на кралицата, наистина, но нямаха благородната кръв и пищното излъчване на другите. Повечето Аристократи не ги смятаха за по-добри от онези, които някога бяха живели отвъд стените на двореца, но никога не оставяха подобни мисли да се изписват на лицата им. Капитан Варо’тен имаше начини да се справя тихо и бързо с всеки, демонстрирал презрение към него.
— Пий — подкани го Ксавиус и надигна гарафата в ръцете му.
Гърлото на бутилката вече беше до устните му и Перот’арн не видя причина да се колебае повече. Той остави нежната течност да потече по езика му и в гърлото. Цялото му тяло потръпна, докато поглъщаше рядката реколта.
— Дълго отлагана награда — каза Ксавиус. — Една от много.
— Вкусно е.
Рогатият му посетител кимна. Колкото повече стоеше в компанията на сатира, толкова по-малко се страхуваше Перот’арн от Ксавиус. Бившият съветник му отдаваше уважението, което той напълно заслужаваше. Това наистина бе чест за нощния елф, защото нима сатирът не беше един от най-доверените слуги на великия Саргерас? Не представляваше ли Ксавиус много по-голяма ценност за повелителя на Легиона от всички Аристократи взети заедно?
— Той наблюдава и теб — изкоментира тихо сатирът, сякаш споделяше тайна с доверен другар.
— Той? Искаш да кажеш…
— Всички се намираме под неговия мъдър взор, дори от толкова далеч. — Един заострен пръст се изпъна към магьосника — Но някои биват наблюдавани по-внимателно от други… с надеждата от тях да излезе нещо още по-велико.