Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Тази проклета глупост все пак работи — измърмори заклинателят. — Изглежда съм подценил „негово върховно величество“.
— Това е добре, господарю Ронин! Тръпки ме побиват при мисълта какво можеше да стане, ако се бяхме провалили!
— И това го има… — Ронин изведнъж нададе вой, защото някаква огромна сила се опита да смаже мозъка му. Той падна от пантерата си, преди Джарод да успее да го хване, и се удари силно в земята. Костите му потрепериха. Нощният елф скочи след него и се опита да помогне на магьосника да се надигне.
Главата на Ронин бе изпълнена от ужасяващ тътен. Звуците на битката избледняха. През замъглените си очи успяваше да види, че Джарод говори, но гласът на елфа не достигаше до него.
Натискът стана още по-силен. Въпреки агонията, магьосникът запази умението си да разсъждава. Бяха го атакували с някаква магия, но атаката беше дошла много по-потайно от всякога. За момент той помисли за натрезимите, чиято сила съживяваше мъртвите, но това не изглеждаше като тяхно дело.
Агонията стана всепомитаща. Ронин се опита да се бори със смазващото усещане, но вече знаеше, че е загубил. Всеки миг щеше да припадне и ако това станеше, се страхуваше, че може никога да не се събуди.
Насред атаката в мислите му прозвуча студен и лишен от емоции глас:
„Не можеш да се изправиш срещу мен, смъртни.“
Магьосникът нямаше нужда някой да му казва чий е този глас. Докато последните сили на Ронин го напускаха и чернотата го поглъщаше, името на демона проехтя през избледняващите му мисли.
„Аркемонд…“
Джарод Шадоусонг бързо извлечи неподвижното тяло далеч от фронтовата линия. Нощният елф трескаво огледа Ронин за някаква рана, но не откри нищо. Човекът бе напълно недокоснат, поне отвън.
— Магия — промърмори Джарод и се намръщи. Той имаше съвсем малки умения в тази насока и питаеше здравословно уважение към заклинателите. Нещо, което можеше толкова директно да засегне Ронин, трябва да беше дошло от много могъщ източник. За него това значеше само най-могъщият от демоните, които до момента бяха срещнали. Онзи, наричан Аркемонд.
Фактът, че пълководецът на Легиона е имал възможността да намери магьосника, тревожеше капитана много силно. Аркемонд трябваше отчаяно да се опитва да поддържа някакъв ред у отстъпващите си войски. Накъдето и да се обърнеше Джарод, виждаше само как редиците на Легиона са на прага на пълния срив. Планът на лорд Старей се бе оказал небивал успех…
Очите на нощния елф се разшириха.
Така ли беше в действителност?
Брокс се държеше също толкова здраво, колкото и останалите, докато Кориалстраз се носеше към целта им. Оркът бе живял във времената, когато червените дракони робуваха на народа му, но самият той никога не беше летял с такъв. Сега се радваше на изживяването и за пръв път истински съчувстваше на драконите, които са били поробвани по този начин. Да бъдеш толкова свободен, да живееш сред небесата, само за да умреш като куче по нечия чужда воля… подобна съдба караше орка да потрепери. Всъщност Брокс чувстваше някакво сродство с драконите, защото в действителност неговият народ също бе служил по един по-прикрит начин — най-първичните инстинкти на орките бяха изкривени гротескно от един демон от Пламтящия легион.
Някога Брокс просто искаше да умре. Сега бе готов да срещне смъртта, но само ако тя имаше цел. Бореше се, за да защити не само народа си от далечното бъдеще, но и всеки, когото демоните се опитваха да смажат. Духовете на предците щяха да решат дали животът му следва да бъде пожертван, но оркът се надяваше, че ще изчакат достатъчно, за да може да нанесе няколко решаващи удара… и поне да бъде сигурен, че това пътешествие ще се увенчае с успех.
Хълмовете отстъпиха на планини, които в началото му напомниха за онези близо до дома му. Тези върхове обаче скоро се промениха, а с тях настъпи и промяна в самия въздух. Пейзажът се оголи, сякаш животът се страхуваше да вирее на това място. Кориалстраз наистина бе споменал някакво древно зло и оркът, чийто сетива бяха в по-голяма степен настроени към духа на света от тези на останалите, чувстваше как това зло изпълва всичко наоколо. Това бе поквара, по-лоша дори от онази, разпръсквана от демоните. Караше го да иска да вземе в ръце брадвата, завързана за гърба му.
Драконът внезапно се спусна между два усойни, остри върха. Кориалстраз безпроблемно се снижи в тясната долина, докато търсеше подходящо място за кацане.
Най-накрая се приземи в сянката на особено зловеща планина, която напомняше на Брокс за чудовищен войн, вдигнал тежка бухалка, готова за удар. Суровият връх добавяше към и без това силното усещане, че някакви тъмни сили ги наблюдават.