Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Сигурните пари са първостепенен фактор при определянето на индивидуалното времево предпочитание – много важен и масово пренебрегван аспект на вземането на решения от индивидите. Времевото предпочитане е съотношението, при което индивидите ценят настоящето по отношение на бъдещето. Тъй като хората не живеят вечно, смъртта може да ни сполети по всяко време, а това прави бъдещето несигурно. И понеже потреблението е нужно за оцеляването, хората винаги ценят днешното потребление повече от бъдещото, защото при липса на днешно потребление, утрешното може и да не дойде. С други думи, времевото предпочитание е положително за всички хора. Винаги има отстъпки за бъдещо потребление, в сравнение с настоящото.

После, тъй като стоките се произвеждат с време и ресурси, рационалните индивиди винаги ще предпочетат да разполагат с определено количество ресурси в настоящето, а не в бъдещето. Така биха могли да ги използват, за да произведат повече продукт. За да предпочете някой да забави получаването на стоката с година, би трябвало като награда да му се предложи повече стока. Увеличението, нужно, за да се изкуши индивидът да забави получаването на стоката, определя неговото времево предпочитание. Всички рационални индивиди имат времеви предпочитания, различни от нула, но те се различават и при различните хора.

Времевото предпочитание при животните е далеч по-високо, отколкото при човека, защото те действат, за да задоволят непосредствените си инстинктивни импулси, без да мислят за бъдещето. Някои животни изграждат гнезда или домове, които им служат в бъдеще. Те имат по-ниско времево предпочитание от животните, които действат, за да задоволят непосредствените си нужди като глад или агресия. По-ниското времево предпочитание на човека му позволява да потуши животинските си импулси, да мисли кое е по-добро за бъдещето му и да действа рационално, а не импулсивно. Вместо да изразходва цялото си време за производството на стоки за непосредствена консумация, може да реши да отдели време за производството на стоки, чието завършване изисква по-дълъг срок, ако са висококачествени. Когато хората снижават времевите си предпочитания, развиват способност да осъществяват задачи в по-далечни времеви хоризонти за удовлетворяване на още по-далечни нужди. Развиват умствен капацитет да създават стоки, които не са нужни за непосредствено потребление, а служат за производството на бъдещи стоки, или с други думи: създават капиталови стоки.