![Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/0/gadna-rabota-na-ulica-gansn-bg-download.jpg)
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
— Обадихте ли се на полицията?
— Не бяхме длъжни.
Бетингър реши, че Такли и Доминик са научили за изчезването на Себастиан от някой по-законопослушен от индивида, с когото говореше в момента.
— Имам много работа — нетърпеливо каза стажантът. — В добър ден имам да изпълнявам само три служби, но днес не е такъв ден.
— А къде е сега?
— Вкъщи или в Северна Корея например.
— Защо се държиш като таралеж?
— Така се разсънвам.
— Май не ти хареса значката ми.
— Да не съм наранил чувствата ти, полицай?
Бетингър реши да го дава по-кротко.
— Нов съм тук. Прехвърлиха ме от Аризона и тази седмица ми е първата. Питам за твоето мнение — учтиво, със синя лента и шоколад с пълнеж.
Стажантът се опита да прецени искреността на детектива. Изглежда видяното го удовлетвори.
— По цял ден си имам работа с гаснещи и разпадащи се тела. Това правя. Това се случва в тази болница и особено в спешното отделение. Опитваме се да помогнем на хората да се оправят или поне да се почувстват малко по-добре. Обаче от онова, което съм виждал, ченгетата във Виктъри са от страната на рака и автомобилните катастрофи.
— Себастиан е осъждан за углавно престъпление. Той…
— Значи е заслужавал онова, което вашите момчета са му сторили? — Думите бяха остри. — Той се изпуска, в инвалидна количка е и диша само с един дроб. И така ще бъде до края на дните си. Всеки ден от останалите му дни. Това му направи полицията на Виктъри, и то след като са му сложили белезниците. И той не е единствен.
Бетингър не се усъмни в нито едно от тези обвинения.
Стажантът прочисти гърлото си.
— И защо смяташ, че се отказа да ви съди? Сигурно Дядо Коледа го е помолил, а?
Детективът прие предизвикателството.
— Казваш, че някой го е заплашвал?
— Не казвам това. — Очите на младежа бяха корави. — Ти го казваш.
Настана потискащо мълчание.
— Ако не смяташ официално да ме арестуваш, се връщам към работата си — обяви стажантът. — Хората, на които аз чистя лайната, не носят значки.
От устата на Бетингър не се чу никакъв отговор.
21
Всички слушат Зволински
Детективът влезе в големия бял хладилник, в който се беше превърнало общото работно помещение, седна на бюрото си и закачи на значката си черното парче креп, което беше получил от жената на рецепцията. Огледът, който направи, разкри, че повечето полицаи и полицайки във Виктъри бяха налице, включително Хуан и Пери, който пиеше кафе до едно растение без листа. Отсъствието на Доминик и Такли не беше изненадващо. Беше тихо като на дъното на морето и всеки път, щом звънеше телефон, шумът им се струваше пронизителен. Бетингър започна да пресява данни за Себастиан Рамирес, като същевременно се чудеше дали Алиса и децата ще научат за екзекуцията от някой телевизионен репортаж, вестник или интернет.
В девет пристигна инспектор Зволински. Беше облечен в черно, а кокалчетата на ръцете му бяха червени от боя, който беше хвърлил на една боксова круша. Не можеше да се каже дали е била или не живо същество. Титанът стигна до подиума и се обърна, заставайки с лице към полицаите, чиновниците и детективите, които населяваха обречения интериор.
— Не говорете с пресата. — Думите на инспектора отекнаха в голямото помещение, усилени от огромния обем на неговите гърди.
Всички слушаха.
— Ако тези чакали ви тормозят — продължи Зволински, — насочвайте ги към моята секретарка. Тя ще им стъпи на шиите. Днес ще говоря с два вестника: „Виктъри Кроникъл“ и „Нешънъл“ — останалите могат да вдишват пари от техните страници. Да подпомагам вестникарските продажби не е моя грижа. В момента сме изправени пред гадна работа.
Един телефон започна да звъни.
Айрин Бел протегна ръка и измъкна кабела от апарата.
— Всеки случай, който досега е бил от особена важност, сега минава на втори план. Антъни Джането обичаше да…
Гласът на Зволински се прекърши.
Очите му заблестяха.
Започна да звъни друг телефон, но Лангфърд го хвърли в кошчето за боклук.
Инспекторът стовари един пурпурен юмрук в отворената си длан и прочисти гърлото си.
— Антъни Джането обичаше да оценява нещата. Все едно беше кинокритик или нещо подобно. Да намерим типа, който стори това на него и на Дейв Стенли, заслужава десетка от всеки от нас. Всеки, който дава девет запетайка девет или по-малко, ще може да прекара известно време на боксовия ринг с мен.
Бетингър знаеше, че неговият началник не блъфира.
— Всяко ченге тук в работното помещение трябва да е на улицата още преди да съм свършил със сутрешното си сране. Точно това ще правя, докато разговарям с вестникарите.