Хари Потър и огненият бокал

— Добре че не съм дежурен — сънливо промърмори господин Уизли. — Не бих искал аз да принуждавам ирландците да спрат веселбата си.

Хари лежеше на своето легло над леглото на Рон, взираше се в брезентовия покрив на палатката, наблюдаваше проблясъка от лампите на прехвърчащите отгоре лепрекони и си припомняше някои от блестящите ходове на Крум. Нямаше търпеше да яхне „Светкавицата“ и да изпробва финта на Вронски. Оливър Ууд така и не бе успял с разкривените си диаграми да покаже как точно се изпълнява този трик… Хари се видя загърнат в мантия със собственото си име, извезано на гърба, и си преддстави как би се чувствал при рева на стохилядна тълпа, когато гласът на Людо Багман прокънтява из стадиона:

— Представям ви… Потър!

Хари не разбра дали бе заспал, или не — фантазията, че лети като Крум, може би се бе преплела с истински сън… Разбра само, че господин Уизли внезапно се бе разкрещял.

— Ставайте! Рон… Хари… Ставайте веднага, спешно е!

Хари бързо се надигна и главата му се опря в брезента.

— Какво става? — попита той.

Обзе го смътно усещане, че нещо не е наред. Шумовете в нагера се бяха променили. Не се чуваше пеене. Хари долови писъци и тропот на бягащи хора.

Смъкна се от леглото и посегна към дрехите си, но господи Уизли, който бе навлякъл джинсите си върху пижамата, го спря:

— Няма време, Хари… Грабвай якето и излизай… Бързо!

Хари го послуша и се втурна навън, последван от Рон. Отблясъците от няколко незагаснали огньове осветяваха тичащи към гората хора, подгонени от нещо, което се движеше след тях през полето, пръскаше странни струи светлина и вдигаше шум, подобен на стрелба. Чуваха се оглушителни крясъци, гръмогласен кикот и пиянски викове. Внезапен взрив от силна зелена светлина освети околността.

Движещи се плътно един до друг, множество магьосници, бавно вървяха през полето с вдигнати право нагоре магически пръчки. Хари присви очи… те сякаш нямаха лица… След миг осъзна, че върху главите си имаха качулки, а лицата им бяха маскирани. Във въздуха високо над тях се носеха четири гърчещи се фигури и приемаха причудливи форми. Всичко изглеждаше като сцена, в която маскираните магьосници на земята бяха кукловоди, а хората над тях — марионетки, управлявани с невидими конци, опънати от магическите пръчки нагоре във въздуха. Две от летящите фигури бяха много дребни.

Към колоната се присъединяваха и други магьосници, кикотеха се и сочеха реещите се тела. Около разрастващото се множество все повече палатки се сгърчваха и падаха. Веднъж-дваж Хари видя как някои разчистваха пътя си, като поразяваха с пръчките си палатки, няколко от които пламнаха. Писъците ставаха все по-оглушителни.