Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
Домоуправителката се сбогува студено с нас и ние излязохме. Напуснах къщата с Поаро.
— Мисля си — наруших аз мълчанието, — какви ли книжа може да е разбъркало това момиче, та да докара Акройд до такова състояние? Дали тук няма някакъв ключ към загадката?
— Секретарят заяви, че на писалището нямало никакви книжа от особено значение — каза Поаро тихо.
— Да, но… — млъкнах.
— Не ви ли се вижда странно, че Акройд е кипнал за такава дреболия?
— Да, странничко е.
— По дали е било дреболия?
— Разбира се — признах аз, — не знаем какво са представлявали тези книжа. Но Реймънд впрочем каза…
— За момент оставете мосю Реймънд настрана. Какво мислите за онова момиче?
— Кое момиче? Камериерката ли?
— Да, камериерката. Урсула Борн.
— Изглеждаше мило девойче — казах колебливо.
Поаро повтори думите ми, но докато аз бях наблегнал леко на предпоследната дума, той наблегна на първата:
— Изглеждаше мило девойче.
— да.
После, след едноминутно мълчание, извади нещо от джоба си и ми го подаде.
— Вижте, приятелю мой, искам да ви покажа нещо. Гледайте тук.
Листът, който той ми подаде, беше списъкът, съставен от инспектора и предаден от него на Поаро тази сутрин. Като проследих посоката на пръста му, видях срещу името на Урсула Борн едно кръстче, отбелязано с молив.
— Може на времето да не сте забелязали това, добри мой приятелю, ала е този списък има едно лице, чието алиби не се потвърждава с нищо. Урсула Борн.
— Да не би да мислите…
— Д-р Шепърд, аз се осмелявам да мисля всичко. Възможно е Урсула Бори да е убила мистър Акройд, но трябва да призная, че не виждам никаква подбуда за постъпката й. А вие?
Той ме гледаше много проницателно — така проницателно, че се почувствувах неловко.
— А вие? — повтори той.
— И аз не виждам никаква подбуда — отговорих твърдо.
Погледът му се посмекчи. Той се намръщи и измърмори нещо на себе си.
— Изнудвачът е бил мъж, следователно тя не може да бъде изнудвачът; значи…
Изкашлях се.
— Що се отнася до това. — подех скептично.
Той се извърна рязко към мене.
— Какво? Какво искахте да кажете?
— Нищо. Нищо. Само че, строго погледнато, в писмото си мисис Ферърс споменаваше личност — не посочва изрично мъж. Но аз и Акройд сметнахме, че безсъмнено е било мъж.
Поаро като че ли не ме слушаше. Той пак си мърмореше:
— Но тогава в края на краищата възможно е да… да, разбира се, че е възможно… но тогава… Ох, трябва да подредя мислите си! Методичност, последователност — никога не съм имал такава нужда от тях, както сега. Всичко трябва да съвпадне… да дойде на съответното си място… иначе съм на погрешен път.
Той млъкна внезапно и отново се изви рязко към мене.
— Къде е Марби?
— От другата страна на Кранчестър.
— Какво е разстоянието дотам?
— А-а… може би четиринадесет мили.
— Ще ви бъде ли възможно да отидете дотам? Да речем, утре?
— Утре ли? Чакайте да видя, утре е неделя. Да, ще може. Какво искате да правя там?
— Да се срещнете с тази мисис Фолиот. Да узнаете по възможност всичко за Урсула Борн.
— Много добре. Само че… тази работа никак не ме привлича.
— Не е време сега да се опирате. Животът на един човек може да зависи от това.
— Горкият Ралф — въздъхнах аз. — Значи все пак вярвате, че той е невинен?
Поаро ме изгледа много сериозно.
— Искате ли да знаете истината?
— Разбира се.
— Тогава ще я чуете. Приятелю мой, всичко потвърждава предположението, че е виновен.
— Какво!? — възкликнах аз.
Поаро кимна.
— Да, този глупав инспектор — защото наистина е глупав — има всички доказателства в негова вреда. Аз търся истината, а всеки път истината ме довежда до Ралф Пейтън. Подбуда, възможност, средства. Но няма да оставя камък непреобърнат. Аз обещах на мадмоазел Флора. А тя, малката, беше напълно уверена. Да, напълно уверена.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
ПОАРО ПРАВИ ВИЗИТА
Бях малко нервен, когато следобед на другия ден позвъних на вратата на Марби Грейндж. Просто не можех да проумея какво очакваше да открие Поаро. Той бе възложил тази работа на мене. Защо? Дали защото, както в случая с разпита на майор Блънт, искаше да остане скрит? Това желание, понятно в първия случай, тук ми се струваше съвсем безсмислено.