Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Точно в този момент, разказва летописецът от Дамаск с престорено наивен тон, е Багдад пристигна принцесата, сестра на султан Мохамед и съпруга на халифа, заедно с великолепната си свита — скъпоценни камъни, разкошни дрехи, най-разнообразни конски амуниции и впрегатни животни, слуги, роби и от двата пола, придворни дами и толкоз други неща, които трудно се поддават на описание и изброяване. Пристигането й съвпадна с гореописаните сцени. Последните смутиха радостта и безопасността на височайшето завръщане. Халиф ал-Мустазхир-биллах не скри недоволството си. Той се опита да преследва виновниците за инцидента, за да ги накаже строго. Но султанът го възпря, извини постъпката на тези хора и нареди на емирите и военачалниците да се завърнат в провинциите си и да се готвят за джихад срещу неверниците, божиите врагове.
Ако добродушният ал-Мустазхир-биллах е така ядосан, то не е само заради неприятностите, причинени на младата му съпруга, но и заради ужасните думи, скандирани гръмогласно из улиците на неговата столица: „Кралят на румите е по мюсюлманин от повелителя на правоверните!“ Защото знае, че обвинението не е отправено току-така от водените от Ибн ал-Хашаб хора, а е намек за полученото няколко седмици преди това послание в дивана на халифа. В него император Алексий Комнин настоятелно умолява мюсюлманите да се обединят с румите за борба срещу франджите и прогонването им от нашите страни.
Парадоксално, но постъпките, направени в Багдад от могъщия владетел на Константинопол и от дребния кадия на Алеп, съвпадат, тъй както съвпада и нанесеното им от Танк-ред унижение. „Великият емир“ на франджите бил нахално изпъдил византийските посланици, дошли, за да му напомнят, че западните рицари са дали клетва да върнат Антиохия на василевса й и че тринадесет години след падането на града, те все още не са изпълнили обещанието си. Що се отнася до алепчани, Танкред им бил наложил в последно време крайно унизителен договор — да му плащат годишен данък от двадесет хиляди динара, да му предадат две важни крепости, намиращи се в непосредствена близост до града им, и да му дарят в знак на вярност десетте си най-хубави коня. Все така страхлив, цар Редуан не се бил осмелил да откаже. Но щом условията на договора се разчули, столицата закипяла.
В критичните моменти от своята история алепчани винаги са имали навика да се скупчват, за да обсъждат оживено надвисналите над главите им опасности. Първенците се събират често в Голямата джамия, седнали по турски върху червените килими, или на двора, под сянката на минарето, възвисяващо се над градските къщи в цвят охра. Търговците се срещат през деня по протежение на старата улица с колонади, строена от римляните, която пресича Алеп от запад на изток, от Антиохийската порта до неприкосновения квартал на Цитаделата, където живее мрачният Редуан. Централната улица е отдавна затворена за коли и шествия. Тя е завзета от стотици магазинчета, затрупани с платове, амбра, дрънкулки, фурми, шамфъстък, подправки. За подслон на минувачите при слънце и дъжд служи дървен потон, покрил изцяло улицата и съседните преки; над всяка пресечка той преминава във висок купол, чиято мазилка наподобява мрамор. По ъглите на пресечките, особено на онези, които отвеждат до суковете на рогозарите, ковачите и търговците на дърва, алепчани беседват пред многобройните кръчми, които, обгърнати от трайната миризма на врящо масло, пържено месо и подправки, предлагат ядене срещу скромна сума: овчи кюфтета, баници, леща. По-бедните семейства си купуват готова храна от сука; само богатите могат да си позволят да готвят у дома си. Недалече от кръчмите се носи характерно звънтене, долитащо от продавачите на „шараб“ — онези гъсти напитки от пресни плодове, които франджите ще заемат от арабите в течен („сироп“) или замразен („шербет“1) вид.
Следобед хора от всички съсловия се срещат в хамамите — места, определени специално за срещи — където човек се пречиства преди вечерната молитва. След това, когато падне нощта, гражданите напускат центъра на Алеп и се прибират в кварталите си, на сигурно място от пияните войници. Тук отново жени и мъже разменят новини и мълви, раждат идеи. Ярост, ентусиазъм или страх разтърсват всекидневно този кошер, който жужи по един и същи начин от три хилядолетия насам.
Ибн ал-Хашаб е човекът, чиято дума се чува най-много из кварталите на Алеп. Произхождащ от семейство на богати търговци на дървен материал, той играе първостепенна роля в управлението на града. В качеството си на шиитски кадия се ползва с голям религиозен и морален авторитет и е натоварен със задължението да решава споровете, отнасящи се до хора и имущество от неговата общност, най-голямата в Алеп. Освен това, той е раис, с други думи градоначалник, което го прави едновременно управител на търговците, представител на интересите на населението пред царя и началник на градската стража.
1
На френски sorbet (на английски sorbet, sherbet) означава лек плодов сладолед (бел.прев.)