Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Този път маймунчето не кацна върху рамото на Лиско, а се зададе с маршировка по пътеката. То пееше:
Маймунчето пееше и идваше, но като се приближи, отмина по пътеката и изчезна без следа. Е, махна няколко пъти с ръка, но изчезна, стопи се и героите, останали на полянката, не можеха да си спомнят добре имаше ли маймунка, нямаше ли, беше ли избягала някога маймунка от цирк и защо изобщо се бе появила. Едно знаеха те — трябвало е да се появи, а щом е трябвало, значи се е появила. Този въпрос и до днес си остана като смътен спомен и предположение в главите на Лиско, Димби, Домби и Мокси.
Да, да… Домби се появи внезапно след нея и каза:
— Хайде бе, кога ще ходим на реката?
— Закъсняхме! — възкликна Мокси.
— Неочаквано хубаво приключение си направихме! — засмя се Лиско. — Тръгваме!… Колко е часът?
— Седемдесет и три! — осведоми ги Димби.
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
— О, Димби, здравей!
— Здравей, Домби!… Добре, че те срещнах.
— Така ли?… А ако не беше ме срещнал?
— Щях да те търся.
— Така ли?… Защо?
— Защо!… Скучно ми е.
— Така ли?…
— Стига ТАКА ЛИ!… Предлагай!…
— Да тръгнем към реката, а?
— Това ли предлагаш? Все реката!… Иска ми се нещо по-такова. — Димби завъртя китките на ръцете си. — Нали разбираш?
— Не.
— Нещо по-такова, разбираш ли? Нещо по-инакво… По-такова…
За да обясни, Димби съсипа ръцете си от въртене.
— Ахааа! — заклати глава Домби. — Разбирам. Ти искаш нещо, което не правим всеки ден… Мисля, че мога да измисля.
— Точно така!… По-такова.
— Да де, да!… Всеки ден ходим на реката, къпем се, печем се на слънце… А ти искаш нещо по… как да кажа… Разбираш, нали?
— Домби?
— Какво, Димби?
— Сега пък ТИ започна да обясняваш какво значи по-такова…
— Сетих се за думата, Димби… Искаш нещо ПО-ОСОБЕНО.
— Да. Да стане нещо страшно. Да се уплашим, животът ни да виси на косъм. И пак да победим.
— Тогава да тръгнем по ръба на Високата скала. Знаеш ли колко е страшно?
— Но няма кого да побеждаваме.
— И ти си прав!…
— А на мен ми се ще да победим някого. Но кого?… А ти какво казваше, че ще измислиш?
— А, моето е много просто.
— Не обичам простите работи, Домби… Друго си е, ако можем да победим някого.
— Наистина ще бъде хубаво. Най-обичам да побеждавам. И никак не обичам да ме побеждават.
— Добре де — примири се Димби, — кажи.
— Какво?
— Твоето предложение.
— Не, вече ме е срам да го кажа.
— И все пак — кажи го! Моля те.
— Не искам!… Много е глупаво.
— Глупаво, но знаеш ли как ме раздразни? Ако не го кажеш, ще се пукна.
— Остави, Димби! По-глупаво нещо не съм измислял отдавна.
— Домби, ще се пукна от любопитство!
— Чакай да помисля. — Домби помисли малко и каза: — Не!…
— Да! — извика Димби.
— Добре — предаде се Домби. — Но да не писнеш.
— Няма.
— И да кажеш…
— Няма да кажа!
— Да не кажеш… този Домби пак…
— Моля те!
— Добре, Димби… Понеже нямахме какво да правим, като тръгвах насам, викам си, да взема да предложа и аз нещо. Разбираш ли?… Викам си, сега Димби ще дойде и ще пита какво да правим, и си викам, я да взема да измисля нещо и като ме пита какво да правим, да му кажа, си викам… Разбираш ли?
— Не разбирам, защото само ВИКАШ и нищо повече.
— Видя ли, че се разсърди?
— Добре де, продължавай.
— Продължавай, но чу ли се какво каза?
— Моля те, Домби!
— Сега се молиш, а после…
— Продължавай!
— Добре… Викам си, какво ли ще стане, ако с Димби започнем да мълчим.
— Как да мълчим? — учуди се Димби.
— Пак започваш. Казах ли ти?
— Домби, искам да знам как да мълчим?… Нищо повече.
— Ами, ами!… Ти се учуди.
— Защо да не се учудя?
— Тогава как да продължавам, като е толкоз глупаво?
— Слушай, Домби, ако не кажеш какво си намислил, ще си отида и няма да се върна.
Димби тръгна по пътеката.
— Добре — каза Домби и Димби се върна.
Домби погледна мнително приятеля си в очите.
— Говори! — подкани го Димби. — Как да мълчим?
— Така, Димби… Отиваме на реката — мълчим, събличаме се — мълчим, влизаме във водата — мълчим, къпем се — мълчим, излизаме от водата — мълчим, лежим, — мълчим, обличаме се — мълчим, вървим — мълчим… Разбираш ли?