Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Напротив, искам го! — Грабна ръката ми, за да ми покаже.
Ненадейно зад нас се появи ярка примигваща светлина.
— Полицията! — възкликнах. Видях една фигура да излиза от патрулката и да се приближава към прозореца на Бил. — Не му показвай, че си вампир! — добавих бързо, обезпокоена заради проверката на бар „Вамптазия“.
Макар че повечето полицейски отдели харесваха да работят с вампири, все още имаше предразсъдъци по отношение на вампирите по улиците особено когато става въпрос за смесена двойка.
Полицаят почука с тежка ръка на стъклото.
Бил запали двигателя и свали прозореца, но не каза нищо и се усетих, че зъбите му още не са се прибрали. Ако си отвореше устата, щеше да стане ясно какъв е.
— Здравейте, полицай — обадих се.
— Добър вечер — отвърна учтиво мъжът и се приведе да погледне през вътре. — Вие двамата сте наясно, че всички магазини наоколо са затворени, нали?
— Да, господине.
— Така. Ясно ми е какво точно правехте тук и нямам нищо против, но е по-добре да се приберете и да продължите там.
— Добре — кимнах енергично. Бил също успя да кимне сковано.
— Претърсваме един бар недалеч оттук — информира ни патрулиращият. Виждах само част от лицето му, изглеждаше едър, на средна възраст. — Случайно да идвате от там?
— Не — отвърнах.
— Вампирски бар — допълни ченгето.
— Не, не и ние.
— Ако нямате нищо против, госпожице, ще осветя шията ви.
— Ни най-малко.
Така и направи — насочи старото си фенерче към шията ми, а след това към шията на Бил.
— Хубаво, само проверявам. А сега тръгвайте от тук.
— Добре.
Кимването на Бил беше още по-сковано. Докато патрулиращият чакаше, аз се приплъзнах обратно от моята страна и сложих предпазния си колан. Бил включи на скорост и даде назад.
Беше направо бесен. През целия път към вкъщи мълчеше начумерен, докато аз по-скоро гледах на случилото се като на нещо забавно.
Радвах се, че не е безразличен към мен — такава, каквато си бях. Искрено се надявах, че един ден отново ще поиска да ме целуне. Може би по-дълго и по-страстно, а може и нещо повече. Положих усилия да не възлагам големи надежди. Имаше някои неща, които Бил не знаеше за мен, всъщност никой не ги знаеше и правех всичко възможно да не прекалявам с очакванията си.
Когато ме докара до вкъщи, той дойде и ми отвори вратата, при което учудено повдигнах вежди. Но не съм от тези, които биха отказали любезно отношение. Според мен Бил бе наясно, че физически и психически съм в състояние да съобразя механизма на отваряне на вратата. Когато излязох от колата, той се отдръпна.
Това ме засегна. Той не желаеше да ме целуне отново и съжаляваше за случилото се по-рано помежду ни. Вероятно си мечтаеше за онази проклета Пам. Или пък за Дългата сянка. Започна да ми става ясно, че шансът да се прави секс в продължение на векове дава възможност за какви ли не експерименти. Толкова ли щеше да е зле да добави и телепат към списъка си?
С увиснали рамене, кръстосах ръце пред гърдите си.
— Студено ли ти е? — веднага попита Бил, прегръщайки ме през рамо.
Но го правеше по-скоро за да ме стопли и изглеждаше така, сякаш се опитва да остане колкото е възможно по-далеч.
— Съжалявам, ако съм те притеснила! Повече няма да се повтори — произнесох, опитвайки се да звуча спокойно. Докато казвах това, се сетих, че баба не бе споменала нищо за датата, на която Бил ще говори пред Потомците, но нека с това се оправят двамата.
Той стоеше неподвижен. Най-после се обади:
— Ти си изключително наивна. — Не добави нищо за проницателността ми както преди.
— О, нима? — възкликнах озадачена.
— Или може би си едно от невинните Божии агнета — допълни той, което прозвуча доста по-неприятно от това да те нарекат Квазимодо или от сорта.
— Сигурно, — отвърнах кисело — оставям на теб да разбереш.
— По-добре аз да съм този, който ще го разбере — отвърна той мрачно. Въобще не разбрах какво има предвид. Изпрати ме до вратата, при което очаквах още една целувка, но той само докосна челото ми с устни. — Лека нощ, Суки — прошепна.
Опрях буза до неговата за миг.
— Благодаря ти, че ме заведе — отдръпнах се бързо, преди да си помисли, че искам още нещо. — Няма да ти звъня отново.
И преди да изгубя решителност, се вмъкнах в тъмната къща и хлопнах вратата под носа му.
5.
Определено имах за какво да мисля през следващите няколко дни. За човек, който непрекъснато се запасява с нови неща, за да се предпази от скуката, имах достатъчно да изкарам няколко седмици. Само хората от „Вамптазия“ бяха достатъчен материал за размисъл, без дори да намесвам вампирите. От желание да срещна поне един, се оказа, че срещнах повече, отколкото ми се искаше да познавам.