Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Бих искала да зная дали сте виждали някоя от тези жени в бара. — Нямах намерение да покажа снимката на Джейсън пред жената вампир. Би било като да й го сервирам на тепсия.
Те погледнаха снимките. Лицето на Бил беше безизразно. Ерик вдигна поглед.
— Бил съм с тази — рече спокойно, посочвайки снимката на Доун. — Обичаше да я боли.
Пам повдигна вежди. Усетих изненадата й, че Ерик ми отговори. Изглежда, се почувства някак задължена да последва примера му.
— Аз съм виждала и двете, но никога не съм била, с която и да е от тях. Тази — перна снимката на Модет — беше супержалка.
— Много ви благодаря! Не желая да отнемам повече от времето ви — отвърнах и понечих да се обърна и да си вървя, но Бил продължаваше да държи здраво ръката ми.
— Доколко си привързан към тази своя приятелка, Бил? — попита Ерик.
Отне ми известно време да схвана въпроса. Красавецът Ерик питаше дали може да ме заеме.
— Тя е моя — отвърна Бил, но този път не изръмжа както на отвратителните вампири от Монро. Въпреки това прозвуча достатъчно категорично.
Ерик приведе русокосата си глава и ме изгледа още веднъж. Добре че поне започна от лицето.
Бил, изглежда, се поуспокои. Поклони му се, като някак отнесе жеста и към Пам, отстъпи две крачки назад и най-после ми позволи да обърна гръб на двойката.
— Боже мили, какво беше всичко това? — прошепнах с яд, защото утре навярно щях да имам голяма синина. — Това ли е въпросната йерархия по възраст?
— Йерархия — произнесе замислено Бил. — Може и така да се каже. — По начина, по който присви устни, бях сигурна, че едва не се разсмя. — Ако ти проявяваше интерес, бях длъжен да те оставя да отидеш с Ерик — допълни, след като се настанихме на местата си и отпихме от питиетата си.
— Не — отвърнах рязко.
— Защо не каза нищо, когато вампфеновете идваха да ме прелъстяват и се опитваха да ме отнемат от теб?
Все едно говорехме на различни езици. Вероятно вампирите не обръщат особено внимание на отсенките в общуването. Явно щеше да ми се наложи да обяснявам нещо, което не би могло да се изкаже с думи.
В знак на силно раздразнение издадох изключително неподобаващ за дама звук.
— Добре — отсякох. — Виж, Бил! Когато дойде у дома, аз бях тази, която те покани. За да дойдеш тук с мен, пак аз трябваше да те поканя. Ти така и не си ме канил да излезем. Спотайването край отбивката за дома ми не се брои. Както не се брои и молбата ти да намина край вас, за да ти оставя списъка с телефоните на майстори. Излиза, че само аз съм те канила на срещи. Как бих могла да ти кажа да останеш с мен, ако ти желаеш да отидеш? Ако тези момичета или момчето съответно ще ти дадат да пиеш от кръвта им, не мисля, че имам каквото и да било право да заставам на пътя ти.
— Ерик изглежда много по-добре от мен — отвърна Бил. — И е много по-могъщ. А и чувам, че сексът с него е незабравим. Освен това е толкова древен, че се нуждае само от няколко глътки кръв, за да поддържа силата си. Почти никога не убива. Така че той е един вид от добрите сред вампирите. Още можеш да отидеш при него. Той продължава да те гледа. Ако не беше с мен, щеше да се пробва да те омае.
— Не желая да отивам при Ерик — отвърнах категорично.
— А аз не желая да последвам никого от вампфеновете — каза той.
Минута-две стояхме, без да си кажем нищо.
— Значи се изяснихме? — попитах озадачена.
— Да.
Отне ни още няколко минути размисъл върху това.
— Искаш ли още едно питие? — попита той.
— Да, освен ако ти не желаеш да се връщаш.
— Не, няма проблем.
Той отиде до бара. Пам си тръгна, а Ерик се вторачи в мен. Останах загледана в ръцете си, опитвайки се да демонстрирам сдържаност. Нещо като силни тръпки полази цялото ми тяло. Имах неприятното усещане, че Ерик се опитва да ми въздейства. Рискувах и му хвърлих един бърз поглед. Естествено, той ме гледаше очакващо. Какво ли се предполагаше да направя: да си сваля роклята; да залая като куче; да сритам Бил в пищяла? По дяволите!
Бил се върна с питиетата.
— Той ще разбере, че не съм нормална — казах мрачно.
Бил явно схвана какво имам предвид.
— Той нарушава правилата, като се опитва да ти въздейства с обаянието си, независимо че му заявих, че си моя — заяви Бил, звучеше истински вбесен. Не прозвуча обаче разгорещено, както аз бих звучала, а напротив — още по-студено.
— Ти май на всички това разправяш — смотолевих. „Без да правиш каквото и да било по въпроса“, добавих наум.
— Това е традиция сред вампирите — обясни ми отново. — Ако те обявя за моя, никой друг няма право да се храни от теб.
— Да се храни от мен? Как звучи само! — отвърнах язвително и за цели две секунди по лицето на Бил бе изписано раздразнение.