Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Покровителствам те — каза, а гласът му не звучеше толкова неутрален, колкото обикновено.
— Да ти е хрумвало, че аз…
Изведнъж спрях. Затворих очи и започнах да броя до десет. Когато понечих да го погледна отново, видях, че се е загледал в мен, без да мигва. Разбрах, че веднага ме усети.
— Че… нямаш нужда да те защитават? — предположи предпазливо. — А защитаваш мен?
Останах безмълвна. Това го умеех.
Но той прихвана главата ми отзад и я обърна към себе си, като да съм марионетка (това май му се превръщаше в досаден навик) и ме погледна толкова настоятелно в очите, че направо имах усещането, че проби дупки в мозъка ми. Събрах устни и изстрелях в лицето му:
— Па!
Чувствах се ужасно неловко. Огледах хората в бара, отключих съзнанието си и заслушах.
— Скучна работа — обобщих. — Тези хора са отегчителни.
— Така ли, Суки? За какво мислят? — Беше облекчение да чуя гласа му, независимо че звучеше малко особено.
— Секс, секс, секс…
Точно така си беше. В главите на абсолютно всички в този бар имаше само секс. Включително и на туристите, които принципно не възнамеряваха да правят секс с вампири, но пък си представяха какво правят те с вампфеновете.
— За какво мислиш, Суки?
— Не и за секс — отвърнах точно и ясно. Бях направо шокирана.
— Така ли е наистина?
— Мислех за шансовете ни да си тръгнем оттук без каквито и да било неприятности.
— Защо би си мислила подобно нещо?
— Защото сред туристите има полицай под прикритие, който току-що отиде до тоалетната, защото знае, че един от вампирите пие там кръв от вампфен. Вече се е обадил за подкрепление по малката си радиостанция.
— Излизай! — каза той спокойно и набързо се измъкнахме от сепарето, отправяйки се към изхода.
Пам беше изчезнала някъде, но докато минавахме край Ерик, Бил му направи някакъв знак. Ерик плавно слезе от стола и се изправи величествено в цял ръст. С крачка, много по-широка от нашите, той излезе преди нас през вратата, като хвана под ръка бодигарда си и я тласна навън.
Тъкмо стигнахме до вратата, когато си спомних, че барманът. — Дългата сянка, отговори с желание на всичките ми въпроси, затова се обърнах и посочих с пръст вратата, давайки му ясно да разбере, че трябва да се изпари. Той погледна смутено, както само вампир би го направил, и когато Бил ме дръпна през двойната врата, вече бе захвърлил пешкира.
Вън Ерик чакаше пред колата си — корвет, естествено.
— Ще има полицейска проверка — обясни Бил.
— Откъде знаеш?
Въпросът смути Бил.
— Аз му казах — измъкнах го от положението. Големите сини очи на Ерик засияха въпреки мрака. Явно щеше да се наложи да обясня.
— Прочетох мислите на полицая — смотолевих.
Хвърлих един поглед да видя как Ерик приема новината. Беше се вторачил в мен по същия начин като вампирите от Монро. Вглъбен и гладен.
— Интересно — обади се той. — Веднъж бях с екстрасенс. Беше невероятно.
— И той ли беше на това мнение? — попитах по-язвително, отколкото имах намерение.
Усетих как Бил затаи дъх. Ерик се разсмя.
— За известно време — отвърна многозначително. Чухме сирени в далечината и без много приказки Ерик и бодигардът му се вмъкнаха в автомобила и се изгубиха в нощта. Колата бе много по-безшумна в сравнение с останалите. Ние с Бил набързо закопчахме коланите и напуснахме паркинга от единия край, докато полицията влизаше от другия. Бяха взели ван за вампири, направен специално за превоз на арестувани вампири — със сребърни решетки. В него имаше двама полицаи вампири, които изскочиха и се втурнаха към вратата на бара с такава скорост, че едва ги улових с поглед.
Няколко преки по-надолу Бил отби на паркинга на затворен мол.
— Какво… — започнах, но Бил откопча колана ми, свали седалката назад и ме сграбчи, преди да довърша изречението.
Опасявах се, че е ядосан, и затова първоначално го отблъснах, но със същия успех можех да блъскам и по дърво. Тогава устните му докоснаха моите и ми стана ясно, че определено не е ядосан.
Боже, как се целуваше само! Може и да имаше проблеми с общуването в някои отношения, но определено не и в това. Изживяхме пет неповторими минути. Като изключим неудобството да си на предната седалка на кола, се чувствах добре — основно благодарение на това, че той бе толкова силен и внимателен. Захапах го леко и той изпъшка.
— Суки! — каза предупредително. Отдръпнах се леко.
— Ако направиш това още веднъж, няма да се сдържа, независимо дали го искаш или не — каза той и действително го мислеше.
— Ти не го искаш — отвърнах най-после, опитвайки се да не прозвучи като въпрос.