Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 24 април е подписана спогодбата Клодиус-Попов, която дава право на България да администрира новите земи. Вижда се, че Германия не желае на този етап окончателно да разреши териториалните аспирации на България, а предпочита да я държи изкъсо. В Западна Тракия немците създават контролирана от тях територия, към която България има основателни претенции. Егейска Македония също остава извън новоприсъединените земи. България започва въвеждането на българско законодателство в новоосвободените земи, в които се утвърждават три центъра — Битоля, Скопие и Ксанти.354 На 27 април царят има още две срещи с Карл Клодиус, който е заместник-началник на търговско-политическия отдел към Министерството на външните работи на Райха. При първата среща царят научава, че Охрид и околностите са за България, но някои от населените места, към които България има основателни претенции, са включени към Албания, обаче предвид общата ситуация, Борис изразява своето удовлетворение. След това монархът има съвещание с министрите и следобяд отново се среща с Клодиус. На тази среща за пръв път царят поставя българските аспирации към Егейска Македония. Но в инструкциите на Рибентроп до Клодиус, изпратени на 4 май, се казва, че предвид италианците, засега трябва да се изчака.355 Българската администрация се заема с трудната задача за възстановяването на българщината в новоприсъединените територии. Затруднението идва от това, че гърци и сърби са действали активно против проявите на българско самосъзнание в тези райони. В началото много от бежанците не смеят да се завърнат, заради неясния край на войната, но все пак част от тях тръгват към родните си места. Българската администрация прави всичко възможно завръщащите се да бъдат улеснени във всяко отношение. Започва възстановяването на българските църкви и училища.356 Ден след подписването на спогодбата Рибентроп нарежда на Клодиус да съобщи в София, че Струга, Гостивар, Тетово се включват в територията на Албания, но Охрид с прилежащите му райони се дава на България. За включените към Албания селища цар Борис на 24 април убеждава Клодиус, че аспирациите на България почиват както на етнографски, така и на географски мотиви.357 На 10 април 1941 г. е обявена Независимата Хърватска Държава.358 На 19 април българското правителство признава новата държава, оглавявана от Анте Павелич.359 Българо-хърватските отношения са разгледани подробно от Н. Кочанков в книгата „България и Независимата Хърватска Държава (1941–1944). Политически и дипломатически отношения“. Тези отношения продължават от април 1941 г. до септември 1944 г., когато правителството на К. Муравиев ги преустановява.