Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Дрейк! Ти обеща!
— Не, не съм ти давал никакво обещание. — Той взе кърпата, която тя беше оставила на брега, и й я подаде. — Хайде, нощем е студено.
— Проклет да си!
— Да, проклинай ме колкото искаш, скъпа, но трябва да признаеш, че някаква сила ни тласка един към друг.
Тя прикри гърдите си с ръце, потръпвайки в студения въздух.
— Между нас няма нищо, Дрейк ъф Уиндхърст.
— По-късно ще поговорим за това. Ще излезеш ли, или аз трябва да вляза при тебе?
Рейвън нямаше избор. Нощният въздух караше кожата й да настръхва. Тя се приближи до него. Той протегна кърпата и я загърна в нея. Ръцете му я обвиха. Изстиналата й плът бързо се затопли в прегръдките му и след няколко минути тя почувства как топлината му прониква през неговата туника и през кърпата. Ароматът му беше остър и силен — изгорели дърва, бира и възбудена мъжка плът. Тази миризма се смеси със спомените за споделената им страст и породи нова, замайваща съблазън.
— Бързо се затопляш, скъпа — прошепна той на ухото й. — Да те накарам ли да пламнеш? Мога, нали знаеш.
Отговорът й се загуби в омаята, която създаваха устните му, когато той наведе глава и потърси устата й. Устните му бавно се скланяха към нейните, властни, изискващи, не й даваха избор, само един-единствен. Дрейк отпусна кърпата, която падна на земята. Той прокара ръце по тялото й, по полукълбата на гърдите й, по извивката на талията й, по гладката закръгленост на бедрата и седалището. Притисна я до твърдите си хълбоци, а кракът му се вмъкна безпрекословно между бедрата й. Тя издаде тих протестиращ вик, когато той леко я положи на земята.
Без да обръща внимание на протеста й, Дрейк прошепна ласкаво срещу устните й:
— И двамата го искаме, Рейвън.
Тя се взря в решителните му очи и почувства как съпротивата й се стопява. Не е редно, обади се един глас вътре в нея. Тя стегна гръб и още веднъж се опита да разсее страстта му.
— Не! Не можем да направим това, Дрейк. Само ще усложним нещата.
Той й се усмихна.
— Аз съм склонен да поема последствията.
Той я докосна. Коленете му разтвориха краката й, за да му позволят да стигне до нейното съкровище. Рейвън стисна бедрата си, за да възпре потока от желание, който се зараждаше в нея. Силата му я караше да трепери. Заболя я от съзнанието колко слаба става, колко покорна и податлива, и отново се закле до последен дъх да се съпротивлява на непреодолимата съблазън на Дрейк.
Рейвън не можеше да мисли, не можеше и да говори, когато разбра, че Дрейк откопчава колана и панталоните си и я нагласява, за да влезе в нея.
Колкото и да беше замаяна от страстта, тя дочу как той изруга и се надигна от нея.
— Някой идва. — Дрейк я изправи на крака, уви я в кърпата и я побутна към разхвърляните й дрехи. — Облечи се. Аз ще ги задържа.
— Кой…
— Дрейк! Милейди Рейвън! Добре ли сте?
Рейвън изстена. Сър Джон. Не знаеше дали да му благодари, или да го удуши.
— Джон, стой където си — извика Дрейк, докато набързо закопчаваше колана и панталоните си и навличаше туниката. — Станало ли е нещо?
— Двамата с милейди Рейвън много се забавихте и се изплаших да не се е случило нещо с вас.
— На милейди Рейвън й хареса да се къпе — отговори Дрейк. — Върни се в лагера. Ние идваме след минута.
— Отиде ли си? — запита шепнешком Рейвън.
— Да. Ти облече ли се?
— Почти.
След малко тя излезе иззад едно дърво, напълно облечена, а дългата й кестенява коса висеше на мокри кичури по гърба.
Дрейк беше необикновено тих, докато крачеха през гората към лагера, и Рейвън реши да не го предизвиква. Искрено се надяваше мълчанието на Дрейк да означава, че се разкайва за опита си да я съблазни. Въпреки това тя се зарече да внимава и да не се поддава на предизвикателствата на Черния рицар.
Рейвън седна близо до лагерния огън и разстла косата си да се суши. Нямаше представа, че простият й жест бе привлякъл цялото внимание на всички присъстващи мъже, включително на Джон и младия Евън. Възхитените им погледи бяха приковани в ритмичните поглаждащи движения на ръката на Рейвън, докато тя прокарваше гребена през дългите си коси, за да ги среши. Замислена, Рейвън се сепна, когато Дрейк издърпа гребена от ръката й. Тя го погледна смаяно.