Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Торнхил седна и се облегна назад, когато помощникът му влезе с няколко папки. Макар че днес всичко в ЦРУ беше компютъризирано, Торнхил все още обичаше да докосва хартията. С листовете в ръка разсъждаваше по-ясно, отколкото вторачен в монитора.
И тъй, всички обичайни насоки бяха покрити. А необичайните? След като в играта неочаквано се бе вмъкнал частен детектив, Адамс и Локхарт можеха да избягат с фалшиви документи и дори с променена външност. Торнхил имаше хора на трите летища и по всички гари. Но това вече не вършеше работа. Двамата лесно можеха да наемат кола, да заминат за Ню Йорк и да хванат самолет оттам. Или да сторят същото някъде на юг. Да, положението не беше леко.
Торнхил мразеше подобни гонитби. Трябваше да държи под наблюдение прекалено много места, а разполагаше с ограничен брой хора за своите „извънслужебни“ дейности. Поне имаше предимството да действа сравнително свободно. Никой — от директора до последния служител — не си позволяваше да го попита с какво се занимава. А ако все пак възникнеше въпрос, той умело заобикаляше отговора. Получаваше резултати, от които печелеха всички, и това бе най-силното му оръжие.
Далеч по-добре беше да подмами бегълците, да ги привлече към себе си, което можеше да стане само при наличие на подходяща примамка. Просто трябваше да измисли примамката. Но това не изглеждаше чак толкова лесно. Локхарт нямаше нито престарели родители, нито малки деца. За Адамс още не знаеше, но щеше да разбере. Ако детективът бе срещнал тази жена съвсем случайно, значи нямаше да се жертва за нея. Поне засега. При равни условия си струваше да насочат внимание главно към Адамс. А имаха и връзка с него, тъй като знаеха къде живее. При необходимост можеха да му оставят дискретно съобщение.
Мислите на Торнхил се насочиха към Бюканън. Сега той беше във Филаделфия на среща с виден сенатор, за да наклони везните в полза на един от своите клиенти. Срещу този тип разполагаха с толкова доказателства за престъпни деяния, че можеха буквално да го заставят да моли на колене за жалкия си живот. Вече години наред тормозеше ЦРУ най-жестоко, пазареше се за всеки цент от висотата на своя пост в Бюджетната комисия. Отмъщението щеше да е сладко.
Торнхил си представяше как влиза в кабинетите на тия всевластни политици и им показва видеозаписите, протоколите, документите. Всички доказателства как заедно с Бюканън планират своите дребни заговори и обсъждат бъдещите възнаграждения; страстната им готовност заради парите да направят всичко, което Бюканън им нареди. Колко алчни изглеждаха!
Драги сенаторе, ще бъдеш ли така добър да ми целунеш краката, жалко подобие на човешко същество? А после ще вършиш точно каквото ти казвам, ни повече, ни по-малко, иначе ще те смажа, преди да си изрекъл „гласувайте за мен“.
Разбира се, Торнхил никога нямаше да каже подобни думи. Тия хора държаха на уважението дори когато не го заслужаваха. Щеше да им каже, че случайно е открил записите след изчезването на Дани Бюканън. Не знае какво да прави с тях, но вероятно трябва да ги предаде на ФБР. Да, това би било ужасно; тия чудесни хора просто не може да са извършили подобни престъпления, но захапе ли ги веднъж ФБР, много ясно къде ще свършат — в затвора. Ала с какво ще помогне това на страната? Светът ще ни се смее. Терористите ще станат още по-дръзки, виждайки как противникът губи сили. А средствата за борба са тъй оскъдни. ЦРУ няма нито хора, нито финанси, дори самата дейност на Управлението е орязана най-непочтено. Добри хора, не може ли някак да промените това? И ако обичате, направете го за сметка на ФБР — същите тия негодници, които биха искали да докопат записите, за да ви съсипят. За начало ги сритайте по-надалеч, та да не ни се мотаят в краката. Благодарим от сърце, скъпи водачи на обществото. Знаехме, че ще ни разберете.
Първият ход от плана на Торнхил предвиждаше новите му съюзници да потърсят начин за пълното отстраняване на ФБР от дейността на Управлението. След това оперативният бюджет на ЦРУ да бъде увеличен с петдесет процента. Като начало. През следващата година щеше да се заеме по-сериозно с този въпрос. В бъдеще ЦРУ щеше да отговаря само пред една обединена комисия, а не пред две както сега — от Сената и от Камарата на представителите. Беше далеч по-лесно да се опитоми само една комисия. След това трябваше веднъж завинаги да се промени йерархията на американските разузнавателни служби. И директорът на ЦРУ щеше да заема върха на тази пирамида. За ФБР Торнхил предвиждаше да лежи нейде дълбоко под основите. Инструментите на ЦРУ също трябваше да се подсилят значително. Проследяване на заподозрени в страната, тайно финансиране и въоръжаване на бунтовнически групи за сваляне на враждебни режими, дори политически убийства — всичко това щеше да обогати арсенала на Торнхил и неговите колеги. Той можеше без колебание да посочи още сега поне петима държавни ръководители, чиято незабавна смърт би направила света по-спокоен и по-човечен. Време беше да се свалят оковите от най-добрите и най-умните американци, за да си вършат отново работата както трябва. Господи, целта бе толкова близо.