Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Фейт гледаше смаяно как ръцете му заработиха като машина. След двайсет секунди пистолетът беше изваден и зареден. Лий прибра кутията и патроните в пътната си чанта и я метна на рамо.

— Вземи си багажа.

Фейт усещаше как пулсът отеква в ушите й.

— Кой мислиш, че е?

— Ела да проверим.

Тихо излязоха в коридора и Фейт последва Лий до вратата. Погледнаха екрана. На площадката пред сградата стоеше човек с няколко пакета в ръце. Ясно се различаваше познатата кафява униформа. Докато гледаха, човекът натисна звънеца още веднъж.

— Пощальонът — въздъхна с облекчение Фейт.

Лий не откъсна очи от екрана.

— Така ли?

Той натисна един бутон, който явно задвижи камерата, защото сега Фейт видя улицата пред сградата. Липсваше нещо, което трябваше да е там.

— Къде му е камионетката? — попита тя, отново обзета от страх.

— Отличен въпрос. Между другото, познавам много добре пощальона в нашия квартал. Това не е той.

— Може да е излязъл в отпуск.

— Напротив, наскоро се завърна от едноседмична почивка на островите с младата си съпруга. А и никога не идва по това време. Което означава, че си имаме голяма неприятност.

— Дали да не се измъкнем през задния изход?

— Да бе, те са толкова глупави, че не го пазят.

— Човекът е само един.

— Не, просто виждаме само него. Той е поел входа. Сигурно искат да се измъкнем отзад и да им паднем право в ръцете.

— Значи сме в капан — прошепна задавено тя.

Звънецът пак издрънча и Лий посегна към копчето на домофона. Фейт сграбчи ръката му.

— Какво правиш, по дяволите?

— Ще го попитам какво иска. Той ще каже, че носи пощата, и аз ще го пусна.

— Ще го пуснеш — глухо повтори Фейт и погледна пистолета. — Какво, искаш престрелка в собственото си жилище?

Лицето на Лий стана сурово.

— Когато ти кажа да тръгнеш, бягай, сякаш те гони тиранозавър.

— Да тръгвам ли? Накъде?

— След мен. И не питай повече.

Лий включи домофона, човекът се представи и Лий натисна бутона за входната врата. Веднага след това включи алармената система, отвори широко вратата на апартамента, сграбчи Фейт за ръката и я дръпна в коридора. Отсреща имаше друга врата, само че без номер. Докато Фейт слушаше как долу отекват стъпките на раздавача, Лий вече бе отключил вратата. След миг бяха вътре и той тихо заключи. Беше много тъмно, но Лий явно познаваше мястото. Поведе Фейт към врата в дъното, зад която имаше нова сумрачна стая, може би спалня.

Лий отвори следващата врата и кимна на Фейт да влезе. Тя прекрачи прага и почти веднага се блъсна в стена. Когато той застана до нея, трябваше да се притиснат един към друг като в телефонна кабина. Лий затвори вратата и ги обгърна непрогледен мрак.

Фейт се стресна, когато той заговори и дъхът му погъделичка ухото й.

— Точно пред теб има стълба. Ето стъпалата. — Хвана я за ръката и леко я дръпна напред, докато Фейт усети под пръстите си студени железни пръти. — Откри ли ги? — Фейт кимна и Лий продължи да шепне: — Дай сака и започвай да се изкачваш. Не бързай. В момента бих предпочел тишината пред скоростта. Аз идвам след теб. Когато стигнеш горе, спри. Оттам нататък ще те водя.