![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Според Торнхил рухването на ЦРУ бе станало главоломно през деветдесет и четвърта година с катастрофата около Олдрич Еймс. Торнхил и до днес примижаваше болезнено всеки път, когато си спомняше как арестуваха бившия служител от контраразузнаването на ЦРУ заради шпионаж в полза на Съветския съюз, а след това на Русия. И за проклетия тъкмо ФБР разкри случая. След това президентът издаде директива в ЦРУ да бъде назначен на постоянна работа агент от ФБР. От този ден нататък човекът от Бюрото надзираваше цялата борба на ЦРУ срещу външния шпионаж и имаше пълен достъп до всички данни. Агент от ФБР в собствената му организация! С правото да си пъха носа във всички тайни! За да не останат по-назад, идиотите от Конгреса издадоха закон, според който всички държавни служби, включително и ЦРУ, бяха длъжни да уведомяват ФБР при наличие на доказателства, че на чужди държави е била разкрита секретна информация. Резултат: ЦРУ поемаше всички рискове, а наградата получаваше ФБР. Торнхил кипеше от гняв. Това бе най-безсрамно узурпиране на неговата мисия.
Яростта на Торнхил непрестанно растеше. ЦРУ вече нямаше право дори да следи или подслушва хората. Ако подозираше някого, трябваше да се обърне към ФБР и да помоли за пряко или електронно наблюдение. Ако електронното наблюдение се окажеше наложително, ФБР трябваше да търси разрешение от СНЧР — Съда по надзора над чуждите разузнавания. ЦРУ дори нямаше правото самостоятелно да се обърне към СНЧР. Трябваше Големият брат да го държи за ръчичка. Всичко беше в полза на ФБР.
Мислите на Торнхил дълбаеха по спирала все по-надолу. Припомни си, че оковите на ЦРУ не са само домашни; Управлението бе принудено да изисква от президента разрешение за всяка секретна операция в чужбина. Комисиите по надзора в Конгреса също трябваше да бъдат уведомени своевременно. А светът на шпионажа ставаше все по-сложен и по-сложен, ЦРУ и ФБР непрестанно влизаха в конфликти по въпроси на юрисдикцията, използването на свидетели или осведомители и тъй нататък. Макар че би трябвало да работи само на местна почва, ФБР развиваше и значителна дейност в чужбина, където се насочваше главно към борбата срещу тероризма и наркотиците. Голяма част от тази дейност включваше събиране и анализ на сведения, с което Бюрото отново нагазваше в територията на ЦРУ.
Чудно ли беше, че Торнхил ненавиждаше федералните си колеги? Тия негодници пролазваха навсякъде като ракови клетки. И за да забият още един гвоздей в ковчега на Управлението, днес бивш агент на ФБР управляваше Центъра за вътрешна сигурност на ЦРУ, който провеждаше задълбочени проверки на всички настоящи и бъдещи сътрудници. Освен това служителите бяха длъжни да попълват годишни финансови декларации, стигащи до отвратително дребнави подробности.
За да прогони тягостните мисли по тази болезнена тема, Торнхил насила насочи вниманието си в друга посока. Щом Бюканън бе наел този частен детектив да следи Локхарт, можеше да се окаже, че именно той е влизал снощи в къщата и след това е стрелял по Серов. Нервите в ръката на руснака бяха сериозно засегнати и Торнхил бе наредил да го довършат. Наемен убиец, който вече не може да държи здраво оръжието, непременно би потърсил други начини за печалба и това представляваше заплаха, макар и дребна. Серов сам си беше виновен, а Торнхил категорично изискваше от своите хора да поемат отговорността за постъпките си.
И тъй, този Лий Адамс се замесваше в центъра на събитията. Торнхил вече бе наредил пълно проучване на миналото му. В днешния свят на компютърни досиета щеше да получи изчерпателни данни за половин час, може би и по-рано. Торнхил вече разполагаше с досието на Адамс за Фейт Локхарт; неговите хора го бяха взели от апартамента. От бележките личеше, че човекът подхожда към разследването старателно и логично. Това бе и добро, и лошо за целите на Торнхил. Освен това Адамс бе успял да се измъкне от неговите агенти. А това съвсем не беше лесно. Погледнато откъм добрата страна, ако Адамс наистина се окажеше логичен, щеше да приеме разумното предложение — да си запази живота.
Предполагаше се, че Адамс е избягал от мястото на атентата заедно с Фейт Локхарт. Не беше докладвал за това и именно по тази причина Бюканън го търсеше по телефона. Очевидно Бюканън не знаеше какво е станало снощи. Торнхил щеше да стори всичко възможно, за да запази това състояние на нещата.
Как смятаха двамата да избягат от Вашингтон? С влак? Едва ли. Влаковете са бавни. А и не стигат до чужбина. Може би с влак до някоя аерогара — изглеждаше интересен вариант. Или с такси. Така бе най-вероятно.