![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Фейт не довърши, защото двигателят заработи. Лий се изправи, превключи на скорост и потегли. После погледна към нея.
— Какво каза?
— Добре де, как отключи колата с топка за тенис?
— Професионална тайна.
Докато Лий чакаше в колата и зорко наблюдаваше улицата, Фейт влезе в банката, обясни на заместник-управителя какво иска и успя да се подпише, без да припадне. Спокойно, момиче, карай стъпка по стъпка. За щастие човекът я познаваше.
Заместник-управителят огледа любопитно новата й прическа.
— Житейска криза — отговори тя на неизречения му въпрос. — Реших да проверя мога ли да се подмладя малко.
— Много ви отива, мис Локхарт — увери я галантно той.
Тя го проследи с поглед как взе нейния ключ, вкара го в ключалката заедно с дубликата от банката и извади касетката. Напуснаха хранилището и заместник-управителят отнесе металната кутия в кабинката отсреща. Докато се отдалечаваше, Фейт продължи да го гледа.
Дали беше от враговете? Дали нямаше да се измъкне, за да позвъни на полицията, ФБР или тайнствените убийци? Но човекът просто седна зад бюрото, извади хартиен плик с понички и насочи вниманието си изцяло към тях.
Успокоена поне за момента, Фейт заключи вратата на кабинката. Отвори кутията и огледа съдържанието. После изсипа всичко в сака и затвори касетката. Младежът я прибра в хранилището, а Фейт излезе, като се мъчеше да запази спокойствие.
След като Фейт се върна в колата, Лий подкара по магистрала 395, после отби на юг към летище „Роналд Рейгън“. Рано сутрин изходите от Вашингтон не бяха натоварени — в този час повечето коли прииждаха към града.
Фейт се озърна към Лий, който гледаше право напред, унесен в мисли.
— Справи се много добре — каза тя.
— Всъщност не мина толкова гладко, колкото ми се искаше. — Той помълча и поклати глава. — Колкото и глупаво да звучи при тия обстоятелства, много се тревожа за Макс.
— Не звучи глупаво.
— С Макс сме заедно много отдавна. Години наред не съм имал друг приятел, освен това старо куче.
— Едва ли биха му сторили нещо пред толкова хора.
— Да, така ти се иска да мислиш, нали? Но щом убиват човек, без да им мигне окото, то какво остава за кучето?
— Съжалявам, че се наложи да го направиш заради мен.
Той разкърши рамене.
— Е, кучето си е куче, Фейт. А сега си имаме други грижи, нали?
Фейт неволно кимна.
— Да.
— Май номерът с магнита не е минал. Сигурно са ме разпознали на записа. И все пак беше ужасно бързо. — Той поклати глава с възхищение и тревога. — Просто страх да те хване.
Сърцето на Фейт се сви. Щом Лий се страхуваше, то какъв ли ужас трябваше да изпитва тя?
— Не е много обнадеждаващо, нали?
— Може би ще съм малко по-добре подготвен, ако ми кажеш какво става.
След досегашните подвизи Фейт много искаше да му вярва. Но телефонното обаждане на Бюканън продължаваше да отеква в ушите й, както и снощните изстрели.
— Когато стигнем в Северна Каролина, ще изясним всичко — каза тя. — И в двете посоки.
16.
Торнхил остави слушалката и огледа кабинета си с тревожни очи. Хората му бяха открили гнездото празно, а един дори бе ухапан от куче. Очевидци забелязали мъж и жена да тичат по улицата. Това вече ставаше прекалено. Торнхил беше търпелив човек, свикнал да работи върху дългогодишни проекти, но всяко търпение си имаше граници. Хората му бяха прослушали съобщението от Бюканън на телефонния секретар на Лий. Бяха взели касетата и Торнхил я изслуша по засекретената линия.
— Значи си наел частен детектив, Дани — промърмори той и кимна замислено. — Ще си платиш за това. Ще те накарам да си платиш.
Полицията бе реагирала на сигнала за взлом, но веднага се оттегли, когато агентите на Торнхил представиха съвсем официални на вид документи. По закон ЦРУ нямаше право да действа на територията на Съединените щати. Затова неговите хора носеха няколко вида легитимации и ги използваха в зависимост от обстоятелствата.
Полицаите бяха отпратени с нареждане да пазят видяното в пълна тайна. И все пак това никак не се хареса на Торнхил. Действаше на ръба на риска. Имаше слабости, а чрез тях други можеха да спечелят предимство над него.
Той отиде до прозореца и погледна навън. Беше чудесен есенен ден, дърветата вече се обагряха в червено и жълто. Докато стоеше така, напълни лулата си, но за съжаление трябваше да се задоволи с това. Пушенето в сградата на ЦРУ бе забранено. Като заместник-директор Торнхил разполагаше с балкон, където можеше да седне и да запали, но не беше същото. По време на Студената война цялото ЦРУ тънеше в пушек. Торнхил вярваше, че тютюнът помага на мисленето. Вярно, дреболия, но тя символизираше доколко са се объркали нещата.