Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Бюканън и Милстед седнаха на удобен кожен диван в просторния сенаторски кабинет. Лавиците по стените бяха отрупани с обичайните трофеи на един дългогодишен политик — почетни медали и плочи, сребърни купи, кристални награди, стотици снимки на сенатора сред още по-знаменити хора; церемониални чукчета с надписи и бронзови миниатюрни лопати, символизиращи облагите, които бе донесъл на своя щат. Докато Бюканън се оглеждаше наоколо, внезапно му хрумна, че през целия си професионален живот е обикалял да проси с шапка в ръка из подобни кабинети.

Още бе ранно утро, но във външния кабинет екипът на сенатора работеше трескаво за предстоящия тежък ден с избирателите от Пенсилвания — обеди, речи, мълниеносни появи на светски събития, дружески срещи и разговори на чашка. Сенаторът не смяташе да се кандидатира отново, но винаги е приятно да се представиш добре пред хората от родния край.

— Много ти благодаря, задето се съгласи да ме приемеш без предупреждение, Харви.

— Трудно е да ти откаже човек, Дани.

— Ще премина направо на въпроса. Законопроектът на Пикънс предвижда да се орежат средствата на моя фонд и още двайсетина програми за чуждестранна помощ. Не можем да допуснем това. Резултатите говорят сами за себе си. Детската смъртност е намаляла със седемдесет процента. Боже мой, какво чудо са ваксините и антибиотиците! Създават се работни места, икономиката преминава от изнудване и грабежи към законен бизнес. Износът е нараснал с една трета, а вносът от нас с двайсет на сто. Както виждаш, това създава работни места и тук. Не можем да позволим точно сега да ни подложат крак. Не само че ще е неморално, но и просто глупаво. Ако успеем да изправим на крака тези държави, няма да имаме нарушен търговски баланс. Но за това е необходимо най-напред да се осигурят стабилни източници на електричество. И образовано население.

— АМР постигна значителни резултати — напомни му сенаторът.

Бюканън познаваше много добре дейността на Агенцията за международно развитие. Възникнала първоначално като независима организация, сега тя бе подчинена на държавния секретар, който повече или по-малко контролираше нейния твърде голям бюджет. АМР стоеше начело на американската външна помощ заедно с множество фондове, които се вливаха в нейните дългосрочни програми. Всяка година се водеше енергична борба за насочване на бюджетните средства в една или друга посока. Бюканън неведнъж бе оставал с празни ръце и накрая това му омръзна. Процесът на финансови дарения беше напрегнат, конкуренцията жестока и пари получаваше само онзи, който отговаряше на шаблоните, заложени от агенцията.

— АМР не може да се справи с всичко. А моите клиенти са прекалено дребен залък за Международния валутен фонд и Световната банка. Освен това напоследък всички говорят само за „необходимо развитие“. Иначе никакви долари. Дявол да го вземе, по мое време храната и лекарствата бяха необходими за човешкия живот. Вече не са ли?