Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Милстед се озърна към вратата, сетне заговори съвсем тихо, сякаш така думите му щяха да се пречистят.
— Имам няколко души, с които си струва да поговориш. — Отново изглеждаше смутен и нервен. — Да поемат част от моите задължения. Естествено, не съм разговарял с тях, но много бих се учудил, ако не приемат някакво споразумение.
— Радвам се да го чуя.
— И си прав, че планираш отрано. Двете години ще отлетят неусетно.
— По дяволите, след две години може и да не съм тук, Харви.
Сенаторът се усмихна сърдечно.
— Не вярвах някога да се оттеглиш. — Той помълча. — Но мисля, че вече има кой да те наследи. Как е Фейт? Жизнена както винаги, предполагам.
— Фейт си е Фейт. Знаеш я.
— Голям късмет имаш с такава помощничка.
— Да, много голям — отвърна Бюканън и леко се навъси.
— Предай й много поздрави, като я видиш. Нека да навести някой път стария Харви. — Милстед намигна. — По-остър ум и по-страхотни крака няма в целия град.
Бюканън не каза нищо.
Сенаторът се облегна назад.
— Половината си живот служа на обществото. Заплатата е мизерна — направо смешна за човек с моите способности. Знаеш какво бих могъл да печеля навън. Така е, когато служиш на страната си.
— Знам, Харви. Самата истина.
Парите от подкупи ти се полагат. Заслужил си ги.
— Но не съжалявам. За нищо не съжалявам.
— Няма и за какво.
Милстед се усмихна уморено.
— През годините хвърлих толкова долари, за да изграждам тази страна, да я подготвям за бъдещето, за следващото поколение. И за по-следващото.
Сега вече парите се оказваха негови. Той беше спасителят на страната.
— Хората не оценяват това — каза Бюканън. — Медиите гледат само да се докопат до някоя гадост.
— Май просто искам на стари години да си наваксам.
И все пак след толкова много време се е съхранила капка скромност, капка чувство за вина.
— Заслужаваш го. Ти служи добре на родината си. Възнаграждението те чака тепърва. Точно както се уговорихме. Ти и Луиз ще имате каквото си пожелаете. Ще живеете като кралски особи. Дълго се труди, а сега дойде време да пожънеш плодовете. Така е в Америка.
— Чувствам се изтощен, Дани. Уморен съм до смърт. Между нас казано, не знам дали бих издържал още две минути, камо ли две години. Този град ми изсмука живеца.
— Ти си истински държавник. Всички те смятаме за герой.
Бюканън въздъхна дълбоко и се зачуди дали агентите на Торнхил в камионетката отвън се хилят, слушайки този нелеп разговор. Сега му се искаше само да излезе оттук час по-скоро. Той погледна стария си приятел. Лицето на сенатора бе леко замаяно — несъмнено мислеше в какъв великолепен живот ще се втурне заедно с трийсет и пет годишната си съпруга, на която бе изневерявал безброй пъти, но тя в крайна сметка му прощаваше. И си мълчеше. Според Бюканън психологията на сенаторските съпруги би трябвало да се изучава във всички колежи.
Всъщност Бюканън имаше слабост към кореняците. Те наистина имаха големи заслуги и бяха по своему едни от най-почтените хора в този град. Ала същевременно не представляваше проблем да бъдат подкупени.
Много скоро Харви Милстед щеше да има нов господар. Тринайсетата поправка към Конституцията отменяше робството, но очевидно никой не си бе направил труда да съобщи това на Робърт Торнхил. Бюканън продаваше приятелите си на дявола. Именно това го измъчваше най-много. Торнхил, вечно Торнхил.
Двамата станаха и си стиснаха ръцете.
— Благодаря, Дани — каза сенаторът. — Благодаря ти за всичко.
— Няма защо — измънка Бюканън. — Наистина няма защо.
Той грабна шпионското куфарче и избяга навън.
18.
— Дегаусирана? — Рейнолдс се вторачи в двамата техници. — Моята касета е била дегаусирана? Ще бъде ли някой така добър да ми обясни какво означава това?
Вече бе гледала записа двайсет пъти. От всеки възможен ъгъл. Или по-скоро бе гледала как по екрана се мятат назъбени линии и точици като някакво въздушно сражение от Първата световна война сред гъстите облаци на яростен зенитен обстрел. Отдавна седеше тук, но знаеше не повече, отколкото когато влезе.
— Без да задълбавам в технически подробности… — започна единият от техниците.