![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Когато започна да се изкачва, Фейт усети как я обзема пристъп на клаустрофобия. Беше загубила чувство за ориентация и взе да й призлява. Тя стисна зъби. Моментът не беше най-подходящ да губи оскъдното съдържание на стомаха си.
Отначало придвижваше ръце и крака съвсем бавно. Постепенно придоби увереност и ускори изкачването. Това бе грешка, защото не улучи поредното стъпало, подхлъзна се и болезнено удари брада в една от железните пръчки. Но след миг силната ръка на Лий я прегърна през кръста. Тя стъпи по-здраво, помъчи се да не обръща внимание на болката и продължи нагоре, докато усети таван над главата си. Спря.
Лий все още беше точно под нея. После той продължи нагоре, стъпвайки от двете страни на нейните крака. Започна да я притиска все по-силно и тя се запита какво точно прави. Ставаше й трудно да диша. В един ужасен миг си помисли, че е решил да я изнасили. Изведнъж отгоре бликна светлина и Лий се отдръпна от нея. Фейт присви очи и вдигна глава. Синьото небе изглеждаше тъй прекрасно след ужасите на мрака, че тя едва не извика от облекчение.
— Излез на покрива, но стой приведена — прошепна напрегнато Лий в ухото й. — Не се надигай в никакъв случай.
Тя се изкатери през отвора, легна по корем и хвърли поглед наоколо. Покривът на старата сграда беше равен, покрит с асфалт и чакъл. Тук-там стърчаха стари комини и по-нови отдушници за климатици. Те предлагаха удобно прикритие и Фейт приклекна до най-близкия.
Лий все още висеше на стълбата. Той се ослуша и погледна часовника си. В момента фалшивият пощальон трябваше да е пред апартамента му. Щеше да позвъни и да изчака отговор. Разполагаха най-много с трийсет секунди, преди онзи да разбере, че никой няма да му отвори. Би било добре да си осигури малко повече време и същевременно да изкара другите врагове от скривалищата им. Лий извади клетъчния телефон от джоба си и набра номер. Когато отсреща отговориха, той каза:
— Мисис Картър, обажда се Лий Адамс. Слушайте, искам да пуснете Макс в коридора. Да, знам, че току-що го доведох. Знам, че ще дойде в моя апартамент. Точно това искам. Забравих… забравих да му направя инжекция. Моля ви, побързайте, време е да тръгвам.
Той прибра телефона и избута чантите навън, после се изкатери през отвора и затвори капака. Огледа покрива и забеляза Фейт. Промъкна се с багажа до нея.
— Добре, спечелихме малко време.
Отдолу долетя яростен кучешки лай и Лий се усмихна.
— Следвай ме.
Ниско приведени, двамата се промъкнаха към ръба на покрива. Съседната сграда беше малко по-ниска и покривът й се намираше на около метър и половина по-долу. Лий направи знак на Фейт да го хване за ръцете. Стисна здраво и я спусна надолу, докато краката й докоснаха покрива. Едва бе скочил до нея, когато чуха шум и гръмки викове.
— Добре, започват атаката. Ще минат през вратата и ще задействат алармата. Хората от охранителната фирма ще цъфнат незабавно. След няколко минути ще настане голяма бъркотия.
— А какво ще правим ние в това време? — попита Фейт.
— Още три сгради, после слизаме по пожарната стълба. Тръгвай!
Пет минути по-късно двамата тичаха по тесния проход между две сгради, после изскочиха на тиха улица, оградена с ниски жилищни блокове. От двете страни бяха паркирани коли. Фейт чу глухото потропване на топки за тенис. В малкия парк отсреща зърна корт, полузакрит от няколко високи бора.
Лий огледа колите край тротоара. После изтича към парка и клекна. Когато се изправи, държеше топка — една от многото, паднали там след неточни удари откъм корта. Върна се при Фейт. Тя го видя, че пробива топката с джобното си ножче.
— Какво правиш?
— Тръгни по тротоара колкото се може по-спокойно. И си отваряй очите.
— Лий…
— Направи го, Фейт!
Тя се завъртя и тръгна по тротоара. Лий вървеше по платното успоредно на нея и оглеждаше всяка кола. Накрая спря до един скъп автомобил.
— Забеляза ли някой да ни гледа? — попита Лий.
Фейт поклати глава.
Той пристъпи към колата и притисна отвора на топката върху ключалката.
Фейт го изгледа така, сякаш бе полудял.
— Какво правиш?
Вместо отговор той стовари юмрук върху топката и всичкият въздух от нея нахлу в ключалката. Пред смаяния поглед на Фейт четирите врати се отвориха едновременно.
— Как го направи?
— Качвай се.
Лий се вмъкна в колата и Фейт последва примера му. Той опипа под волана и откри проводниците.
— Съвременните модели не могат да се включват на късо. Технологията…