Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Добро утро. — Тя седна на стола.
— Добре ли спа? — попита я вежливо.
— Да, благодаря. — Сякаш двамата не бяха лудели в леглото, обхванати от бурна страст! — Спах добре.
— Чудесно. Поръчал съм ти бифтек и яйца.
— Добре.
Възцари се тежко мълчание. Очите й му задаваха въпроси, но неговите не им отговаряха.
— Как е бифтекът ти? — попита я след малко.
— Отличен. — Набоде злобно месото с вилицата си. Можеше да бъде толкова студена като него. Щеше да види той! — А твоят как е?
— Малко суров.
— Това не е хубаво. — Ножът й задра по дъното на чинията.
За щастие закуската скоро приключи. Кристофър събра куфарите си и нейната малка чанта и нае кола, за да ги закара до вкъщи. Мокрият пролетен сняг вече се топеше на слънцето. Маги не се бе радвала никога в живота си така, както когато съзря Луиза. Имаше няколко важни въпроса относно женитбата и съпрузите, които искаше да зададе на по-възрастната си приятелка.
Кристофър се задържа вкъщи само колкото Маги и куфарите. Трябвало да излезе, обясни той, без да каже каква е причината. Отхвърли предложението на Питър да му прави компания.
— Радвайте се, че не сте с него сега — каза тя на Питър, когато влязоха в къщата. — Тази сутрин е като сърдит мечок.
Питър и Луиза си размениха тревожни погледи.
— Нещо… Ъ-ъ… Нещо нередно ли има? — залита Питър деликатно.
— Вие ще ми кажете — отвърна му Маги. — Вие сте мъж и сигурно знаете. — Произнесе думата мъж така, сякаш беше проклятие.
Луиза хвана Маги под ръка и я поведе към големия апартамент, който вече ставаше спалня за нея и Кристофър. Маги гледаше голямото легло с балдахин — брачното ложе, в което щеше да спи отсега нататък със съпруга си. Дали предстоящата нощ щеше да бъде прекрасна като предишната?
— Магдалена, кажи ми какво има! Нарани ли те Кристофър снощи? Може би е бил твърде груб? Мислех си, че точно теб не е нужно да предупреждавам за мъжките страсти, но може би трябваше да поговорим, преди да тръгнете от приема за хотела. Какво се случи?
— Не ме е наранил — отвърна Маги нетърпеливо. — Е, излъгах те, разбира се. — Вдигна вежди многозначително. — Той е достатъчно голям, за да нарани и крава.
— Магдалена!
— Ами… англичаните… този англичанин по-точно не е толкова превзет, колкото си мислех.
— Скъпа моя, мъжът винаги наранява жената, когато това й е за първи път.
— Аз не се оплаквам. — Приятен спомен разведри настроението й. — Да спиш с мъж е — засмя се дяволито — като да ядеш черешов пай, само че още по-хубаво! Много по-хубаво!
Луиза се подсмихна.
— Да, мила. Не съм вдовица толкова отдавна, че да не си спомням.
Настроението на Маги спадна.
— Тогава сигурно можеш да ми кажеш защо тази сутрин Кристофър се държи като януарска ледена шушулка.
— Той наистина изглеждаше доста официален — съгласи се Луиза замислено.
— След миналата вечер си мислех… Мислех си, че когато жената спи с един мъж, това ги сближава.
Луиза се усмихна съчувствено.
— Магдалена, детето ми, въпреки злините, които си видяла от мъжете, ти все още имаш някакви илюзии. За мъжа сексът е все едно да се почеше там, където го сърби. За него кой го чеше е без значение.
Маги мислеше за пламенните очи на Кристофър, които проникваха до дъното на душата й. Спомни си чувствената му усмивка, нежностите, с които я възбуждаше, гласът, с който й каза, че му харесва.
— Не съм убедена, че е така — възрази тя.
— Трябва да ми повярваш, дете. Ти си омъжена за благороден мъж, който сигурно няма да те бие. Очакваш да получиш голямо богатство и имаш умен съпруг, който ще го управлява вместо теб. Дадено ти е повече, отколкото много други жени получават. Не очаквай чудеса!
Не очаквай любов, така изтълкува думите й Маги. Но откога бе започнала да свързва Кристофър с любовта? Нали едва вчера се зарече пред себе си, че ще накара англичанина да си вземе обратно жестоките думи и ще спаси гордостта си, която той нарани, като заяви на целия свят, че се жени за нея заради земята й? Сега тя искаше нещо повече от реабилитация на гордостта си. Искаше той да я обича.
„Не очаквай чудеса“ — беше казала Луиза. Но чудеса се бяха случвали и преди, припомни си Маги.
Кристофър нареди колата да го закара до „Плаца“. Този ден нямаше конкретна работа в града, затова пък достатъчно задачи го очакваха вкъщи. През последната седмица писмата от неговия адвокат, счетоводител и делови партньор в „Питни енд Талбът оувърсиз фрайт лайн“ се бяха натрупали и чакаха одобрението или отказа му по редица важни въпроси — дали да се поправи, или да се изхвърли един от най-старите и най-незначителни кораби; дали да се продаде собствеността, която бе наследил от чичо си, или да се изчака някакво по-добро предложение; как най-добре да се разреши оплакването на една млада жена, че е била обезчестена от по-малкия му брат Родни.