Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Всъщност обединяването на „Шел“ и „Ройъл Дъч“ се дължи на банката Ротшилд.
Първата стъпка към обединяването е тази, че Детердинг спечелва една вътрешна война в рамките на „Ройъл Дъч“. Някои от ръководителите на предприятието искат да преместят седалището на компанията в пристанището на Сингапур. Според тях така щели да бъдат още по-близо до китайския пазар. Детердинг разбира, че тези привидни и временни предимства биха били голяма тактическа грешка. Той се поучава именно от опитите на Рокфелер, че транспортните разходи и във връзка с това евтините морски тарифи играят решителна роля. А с големите транспортни компании от европейския център може най-добре да се преговаря и само Европа може да бъде база на един формиращ се крупен петролен флот. Спорът завършва с успех на Детердинг. Седалището на „Ройъл Дъч“ се премества, но не в Сингапур — цялата централа настаняват в Хага. Това решение се оказва историческо, то определя по-нататъшната съдба на фирмата.
Изборът на седалището е благоприятен за посредническата фирма Ротшилд да осъществи обединяването, голямата среща на Детердинг със Самюъл Маркъс. През 1903 г. в Лондон те стискат ръцете си. Впрочем тогава Маркъс е вече кмет на Лондон. По-късно му дават благородническа титла, лорд Бриърстенд. А малко по-късно под името сър Хенри Детердинг и синът на холандския капитан на кораб става британски благородник. На лондонската среща Детердинг и Маркъс изработват единен фронт срещу общия враг и създават така наречената Азиатска петролна компания. В нея вземат участие по равно „Ройъл Дъч“ на Детердинг, компанията „Мидена черупка“ на Самюъл Маркъс и банката Ротшилд. Четири години по-късно ротшилдовци продават по равно своята част на двамата си партньори. Така се създава сегашната структура на монопола. Ражда се „двуглавият гигант“: тръстът „Ройъл Дъч Шел“. От акциите 60 на сто притежават холандците в Хага, а 40 на сто — англичаните в Лондон.
Така натискът на един по-мощен от него противник принуждава предприятието „Ройъл Дъч Шел“ да излезе от рамките на фамилните, династичните интереси и да приеме по-модерна, по-съвременна структурна форма. Разбира се, при тогавашните условия самата битка се води още от първото поколение на „големите хищници“ с брутални средства. В тази борба пълководец на „Ройъл Дъч Шел“ с Хенри Детердинг. А сраженията стават в целия свят. В Китай, а по-късно и в Западна Европа двата състезаващи се петролни тръста са принудени да си разделят плячката. Такива споразумения през течение на годините се повтарят десетки пъти — от Мексико до Венецуела и от Близкия Изток до Индонезия — тогавашна Холандска Индия.
Във всеки случай Детердинг има и специални ударни карти. Такава е например хусарското нашествие в Съединените щати на „петролния флот“ на „Ройъл Дъч Шел“. Това нашествие е възможно благодарение на обстоятелството, че Детердинг малко по-рано от Рокфелер разбира възможностите на тексаските петролни полета и преди да се събуди „Стандард Ойл“, успява да постигне споразумение с няколко по-малки, независими производители. На американската борса с пълен успех Детердинг прилага бойните рецепти на „Стандард“ срещу Рокфелер. Една част от акциите са продадени на сигурни и добре платени пасивни съдружници, които Детердинг здраво държи в ръцете си и които са сигурна гаранция, че няма да продадат акциите на „Стандард Ойл“.
Рокфелер е силно разгневен, но не може да направи нищо. Американските петролни кладенци и днес принадлежат към най-големите „съкровища“ на „Ройъл Дъч Шел“.
Друга ефектна ударна карта на общата фирма Детердинг—Маркъс е английският флот. По това време британският кралски флот е най-големият военен флот в света и първият лорд на адмиралтейството, лорд Фишър, рано разбира стратегическата важност на петрола. На прага на Първата световна война, когато по-малко от три на сто от корабите в света използват за гориво петрол, почти половината от английския флот вече преминава към петролно гориво. (Главно по предложение на лорд Фишър доставчиците му на петрол, господата Маркъс и Детердинг, влизат в редовете на магнатите.)
Руският петрол изиграва голяма роля в историята на „Ройъл Дъч Шел“ и особено за личната кариера на Детердинг. През 1907 г. ротшилдовци продават участието си в Азиатската петролна компания; със своя фантастичен нюх те, изглежда, са почувствували наближаващото сътресение в царска Русия… През 1912 г., пет години преди Октомврийската революция, Лондонската банка Ротшилд се оттегля от бакинските петролни полета и продава своите царски петролни акции.