Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Групата жреци се насочи към голямото колело до олтара, завъртя го с дружни усилия и желязната рамка бавно се издигна от дупката. Металът й беше нагорещен до червено, а от жертвата нямаше и следа — беше изгоряла в ада на пламъците.
— Жаи ма Кали, жаи ма Кали — продължаваше да пее тълпата.
Вятърът все тъй виеше в процепите на скалите.
Инди, Уили и Дребосъка стояха като вкопани на местата си, невярващи на това, което виждаха със собствените си очи.
Мола Рам изчезна зад олтара. Мястото му заеха трима други жреци, които понесоха към Кали някакви увити в плат предмети.
Уили се разплака.
— Тихо! — скара й се Инди, а Дребосъка, сам на края на силите си, мълчаливо се приближи към нея и я прегърна.
Жреците внимателно развиха от плата три конични парчета естествен кристал и ги поставиха в основата на статуята. Между краката й се издигаше висок около метър каменен череп с дупки вместо нос и очи. Жреците доближиха трите кристала плътно един до друг и ги поднесоха към черепа. Те изведнъж грейнаха с всички цветове на дъгата. Жреците ги разделиха и светлината угасна. После ги наместиха в дупките на черепа и те засияха отново.
Индиана наблюдаваше ритуала с нарастващо възхищение.
— Знаят, че камъните им са вълшебни, но изобщо не им минава през ум, че те са част от изгубеното съкровище на Санкара — прошепна той.
— Как така светят сами? — попита Дребосъка и неволно потръпна.
— Според легендата диамантите в тях започват да светят в мига, в който трите конуса се докоснат.
Уили избърса очите си и направи опит да се съвземе.
— Диаманти ли? — истерично се изсмя тя, примряла от напрежение и умора. — Къде са те? — Интересът й бавно започна да се пробужда.
Свещените камъни на Санкара продължаваха да сияят, привличайки като магнит погледите на всички в пещерата. Тримата жреци се поклониха дълбоко, отпуснаха се за миг на колене, а после бавно се оттеглиха в мрака зад олтара. Последваха ги и останалите участници в кървавото жертвоприношение, тълпата поклонници също започна да се разпръсва. След две минути в огромния подземен храм нямаше никой. Само вятърът продължаваше печалната си песен.
— Е, добре — въздъхна Индиана. — Сега вие двамата ще стоите тук и ще ме чакате, без да вдигате шум.
Дребосъка мълчаливо кимна и подаде на Инди камшика и чантата. И без това не изпитваше никакво желание да се доближава до онази страшна статуя долу. Но Уили беше на по-друго мнение.
— Чакай! — изправи се тя. — Къде отиваш?
Единственото й желание беше час по-скоро да се махнат оттук.
Инди измери с поглед разстоянието между отвора на тунела и дъното на пещерата далеч долу.
— Смятам да сляза за малко там — отвърна той.
— Да слезеш долу? Да не си полудял?!
— Не мърдам никъде, преди да взема тия камъни! — решително отсече той. Те бяха най-значителното откритие в живота му и вече го привличаха неудържимо с прекрасното си сияние. Трябваше да ги притежава, трябваше да ги има на всяка цена!
Уили побесня.
— Значи си решил да се пребиеш за едната слава, дявол да го вземе — кресна тя.
Той я погледна и на лицето му се появи топла усмивка. В крайна сметка се оказа, че съдбата му не й е безразлична!
— Сигурно и това ще стане някой ден — сви рамене Инди. — Но не и днес!
Днес той просто ще се сдобие с тези прекрасни вълшебни камъни!
Без да дочака отговор, Индиана клекна и увисна на ръце от ръба на скалата.
Стената надолу беше дълбоко набраздена и крайниците му намериха опора без особен труд. Бавно и внимателно Инди успя да се спусне до най-близката от огромните колони, които поддържаха свода на пещерата. Вкопчил се веднъж в нея, той пъргаво се заспуска надолу, използувайки за опора многобройните кобри, лъвски глави и танцуващи момичета, гравирани дълбоко в гладкия й ствол. След няколко минути вече стоеше на дъното на пещерата, здрав и невредим.
Притича тихо към олтара и спря на ръба на зловещата цепнатина в скалата. Дълбоко долу клокочеше лавата — страшният и тайнствен дух на този сатанински храм. Горещият пушек залютя в очите и ноздрите му и той неволно отстъпи назад.
Отвъд това страховито препятствие се издигаше статуята на Кали, а в краката й проблясваха вълшебните кристали на Санкара. И дума не можеше да става за прескачане — цепнатината зееше огромна. Нямаше откъде и да се заобиколи. В следващия миг търсещият му поглед се спря на две колони със слонски фигури на върха, надвесени непосредствено над олтара. Инди бавно разви дългия си камшик и запрати свободния му край към по-близката колона.