Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Същевременно тялото й не бе скелет. Беше гротескно и уродливо тяло на жена — без ръце и шия, с огромни асиметрични гърди и криви крака, стъпили на неравен постамент.
По челото и страните на чудовищната глава се стичаше разтопен восък от свещите, изпълваше дупката, която зееше вместо нос, изтичаше оттам, покапваше по разчекнатата челюст и продължаваше надолу към увисналите гърди. Инди се вгледа по-внимателно и видя, че восъкът е примесен с прясна кръв, току-що започнала да се съсирва.
До противното каменно чудовище стоеше брадат гигант с гривни от човешка коса на китките и безумна усмивка на лицето. Беше същият онзи надзирател, който бе уловил с лекота запратения от Инди камък. Сега беше уловил и Инди и несъмнено възнамеряваше да си разчисти сметките веднъж-завинаги с него.
В средата на помещението седеше Мола Рам. Седеше направо на пода с кръстосани крака и затворени очи.
Инди за пръв път можа да го разгледа отблизо, но гледката съвсем не бе възхитителна. Върху бизонския череп на главата му беше закрепена сбръчкана човешка глава, а лицето му бе изрисувано със странни окултни краски. Беше почти беззъб, а очите му бяха потънали дълбоко в орбитите. Потта му вонеше на разложена плът.
Очите се отвориха, а устните се изкривиха в усмивка.
— Аз съм Мола Рам — представи се противният старец. — А ти си заловен заради кражбата на камъните от Санкара!
— Никой не е съвършен — усмихна се в отговор Инди.
Погледът му беше привлечен от внезапно блесналите кристали, положени в основата на статуята. Сякаш искаха да откликнат на настроението на Върховния жрец.
Мола Рам също извърна очи към пулсиращите с всички цветове на дъгата кристали и промълви:
— В началото са били пет. В продължение на векове за тях са се водили войни, крадци като теб се опитвали да ги задигнат.
— Били са по-добри от мен — скромно уточни Индиана. — Виждам, че два все пак липсват.
— Нищо подобно — поклати глава Мола Рам. — Те са някъде тук. Преди един век англичаните нападнали храма и подложили на сеч моя народ. Един от верните жреци на Кали обаче успял да скрие двата камъка някъде из тези дупки, преди да умре.
На Инди изведнъж му просветна.
— Значи това е причината да затворите тук тези нещастни деца! — възкликна той. — Копаят, за да търсят съкровището, нали?
Гневът отново заклокочи в гърдите му.
— Изкопават скъпоценни камъни, които са необходими на нашата кауза — кимна Мола Рам. — Търсят и съкровището, разбира се. Скоро отново ще разполагаме с петте свещени камъка на Санкара и народът на тугите пак ще бъде велик!
— Фантазията ви работи добре, не може да се отрече — язвително подметна Индиана.
— Значи не ми вярваш, така ли? — погледна го мрачно Върховния жрец. — Ще повярваш, доктор Джоунс, наистина ще повярваш!
Направи знак с ръка и пазачите нахлузиха нещо като желязна яка на врата на Индиана, замъкнаха го до Статуята на Смъртта и го привързаха към нея с вериги. Лицето му се оказа толкова близо до отвратителното чудовище, че острата миризма на кръв го удари в носа.
Обзе го страх. Съзнаваше, че в тази налудничава обстановка може да се случи всичко, дори най-лошото. Успя да запази самообладание само защото не искаше да доставя удоволствие на побърканите жреци. Тези фанатици залагаха на страха и страданията на своите жертви, разчитаха на парализиращия ужас, който обзема всяко живо същество, заплашено от смъртна опасност. Освен това тук беше и Дребосъка, треперещ от страх близо до вратата. Трябва да му даде достоен пример, да му покаже, че човешкото достойнство е по силно от унижението дори в безнадеждна ситуация. Човек трябва да бъде силен!
Косматият гигант бавно пристъпи към Индиана.
— Здрасти — усмихна се студено Инди. — Мразя горилите!
Надзирателят също се усмихна. Познаваше този вид храброст, знаеше много добре, че скоро и помен няма да остане от нея.
Вратата се отвори и в пещерата влезе младият махараджа. Зад него пристъпи Наинсукх — същото онова момче, което беше затворено в килията заедно с Инди и Дребосъка. Но сега то беше уверено и спокойно, като кораб в тихи води. В ръцете му имаше човешки череп.
Мола Рам се обърна към махараджата и почтително каза:
— Ваше Височество ще бъде свидетел на пречистването на крадеца.
Залим Сингх застана пред Индиана със загрижено изражение на лицето.
— Няма да усетите нищо — успокои го той. — Наскоро и аз опитах кръвта на Кали, веднага след като стигнах подходяща възраст за това.
Индиана не беше спокоен и внимателно следеше действията на Мола Рам, който пристъпи към другото момче и пое черепа — отвратително ухилен, с полуразложена кожа, която висеше на парцали, почти изгнил нос и избодени очи. Изсъхнал като парцал, езикът се подаваше от устната кухина. Мола Рам се приближи до Инди.