Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Човек никога не бива да тръгва на приключения без шапката си, нали?
Намираха се в широк, полуосветен тунел, през който свистеше някакъв странен вятър, лъхащ сякаш от земните недра.
Светлината проникваше отгоре, където таванът на тунела бе леко вдлъбнат. Беше червеникава и необичайно ярка. Инди, Уили и Дребосъка бавно поеха към завоя. Когато стигнаха там, изведнъж застинаха на местата си, смаяни от гледката, която се разкри под краката им.
Пещерата беше огромна. Сякаш издялана в скалата от ръката на майстор-великан, тя бе красиво инкрустирана от природата, а сводът й се губеше в мрака над високите подпорни колони. Изглеждаше като огромен подземен храм. Храм на смъртта.
Над гранитния под бяха надвесени каменни балкони. Те се поддържаха от солидни колони и арки, под които мракът беше непрогледен. Именно оттам в пещерата нахлуваха стотици обхванати от религиозен екстаз хора, които приглушено пееха псалми. Пееха в хор и псалмите им се смесваха с воя на чудноватия вятър във високите части на пещерата.
Подземната музика излъчваше особена хармония и динамика, променяйки силата си благодарение на ехото от многобройните ниши и високия свод. В съответствие с усилването и затихването на необичайните ветрове звучаха и гласовете на богомолците — ту в шепот, ту в отчаяни вопли:
— Го-рам, го-рам. Сун-дарам.
Огромни издялани в камъка статуи окръжаваха множеството. Това бяха скали, оформени като слонове, лъвове, митически богове и демони. Гранитни чудовища с човешки глави, някои от тях толкова страховити, че без съмнение бяха рожба на налудничаво въображение.
По десетките балкончета лумнаха факли и тримата пришълци успяха да видят ясно картината в краката си. Стъпили на малка скална издатина в дъното на пещерата, почти под свода, те гледаха като омагьосани тайнствения култов ритуал, започнал пред огромния олтар в противоположния край на храма. От него ги разделяше дълбока цепнатина в скалата, която хем изглеждаше дело на природата, хем бе доизсечена от човешка ръка. Именно от там струеше мъждивата червена светлина, именно от нея изригваше на кълба парата с отвратителна миризма на сяра, която стенещите ветрове разнасяха из огромното подземие.
Издигнат в далечния край на цепнатината, олтарът постоянно се обвиваше от тези изпарения, поради което формата му си оставаше неясна. Ритуалът продължаваше. От облаците бял пушек изскочиха няколко души с дълги роби, очевидно жреци, с големи кадилници в ръце. От движението им димът край олтара се разнесе и пред очите на пътешествениците се разкри гигантска каменна статуя на богинята Кали — тайната покровителка на храма, кръвожадната и безмилостна богиня, на която бяха дошли да се поклонят всички тези хора.
Статуята бе висока близо десет метра. Около краката й се бяха увили змии, издялани в камъка с изключително майсторство, около бедрата й висеше поличка от отсечени човешки ръце. Самата богиня имаше шест ръце и всяка от тях държеше по нещо — в едната имаше меч, друга стискаше за косите отрязана човешка глава, две подпираха богинята върху трона й, а последните две бяха протегнати напред и от тях висеше на вериги ръждива желязна кошница.
Около шията й имаше тежка огърлица от човешки черепи.
Лицето й беше отвратително, застинало в кръвожадна гримаса. Лице на чудовище. Очите и устата й влажно блестяха, намазани с разтопена лава от дупката в краката й, крилата на гърба й също бяха покрити с лава, но вече изстинала и черна. Нос липсваше — на негово място зееше грозна назъбена дупка. Върху главата й имаше нещо като каменен воал, на който бяха издълбани древни знаци, олицетворяващи Злото.
Жреците вдигнаха глави и впериха благоговейни погледи в това гнусно чудовище. Богомолците запяха високо, с ново въодушевление.
— Какво става тук? — запита тихо Уили и потръпна от хладния вятър. Обзе я чувство на безпомощен страх.
— Ритуал на тугите — поясни Инди. — Молят се на богинята Кали.
— Виждал ли си и друг път нещо подобно?
— Такова нещо не е виждал никой през последните сто години! — възбудено отвърна той. Господи, какво невероятно откритие! Съдбата му позволява да присъства на молебен, покрит от праха на десетки години, с напълно запазени ритуали и реликви! Сякаш пред очите му се разкриваха костите на отдавна изчезнало племе.
Изведнъж някъде иззад олтара се разнесе протяжен вой. Беше толкова необичаен и странен, та трудно можеше да се допусне, че е от човешки произход.
— Бахау, Муузе-бахау.
— Какво е това? — уплашено прошепна Уили.