Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
В същото време Индиана пристъпяше в тъмнината зад олтара. Мъждивата светлина проникваше тук от два източника — от тлеещата лава в краката на статуята и от някаква жълтеникава дупка в пода.
Инди прекоси каменно мостче, под което имаше Бог знае какво, и се насочи към дупката. С приближаването до ушите му достигна човешки говор и тракане на желязо о камък. Мракът беше толкова гъст, че той бе принуден да се придвижва към зейналата насреща му дупка с крайна предпазливост, готов да се върне обратно и при най-малкия признак за опасност. Най-после стигна до ръба и погледна надолу.
Оказа се, че се намира над дълбок ров с конусовидна форма, по стените на който се виеха концентрични пътечки, скриващи се в многобройни шахти. Пред входовете им сновяха мършави деца — влизаха, излизаха, помъкнали тежки чували с камъни и пръст. Пълзейки на четири крака, те ги влачеха към поставени върху тесни релси вагонетки, където други, оковани във вериги деца с изпити лица и дълбоко хлътнали очи, ги поемаха и изсипваха.
Огромната конусовидна дупка се оказа някаква мина. Осветени от мъждиви фенери, пълзящите фигурки хвърляха причудливи сенки по стените. В далечния край на тъмната дупка, отвъд чезнещите в мрака релси, се стичаше вода. Лееща се по отвесната стена, тя шумно шуртеше в огромна цистерна, откъдето се изсипваше в мрачно проблясващо езеро. Бръмчаха машинни мотори и въздухът тежеше от задушлив пушек. От пробитите в скалата дупки за проветрение излитаха гъсти облаци дим, а дълбоко долу в забоя кирки дълбаеха в камъка и хвърляха рой искри.
Някои от децата хленчеха, други работеха мълчаливо, но всички изглеждаха ужасно. Сред тях се разхождаха пазачи туги, които със садистични усмивки раздаваха ритници и жестоки удари с камшици.
Инди видя как няколко деца се подхлъзнаха и паднаха край една вагонетка след непосилни опити да изсипят вътре тежък чувал. Около тях моментално се струпаха надзиратели и започнаха да ги ритат. Едно от децата не можа да се изправи. Беше извадило късмет, успявайки да се отърве от адските мъки по единствения възможен начин — смъртта.
Индиана се надвеси над дупката. Гледката беше толкова потресаваща, че сетивата му отказваха да я възприемат. Не знаеше какво да предприеме — стоеше неподвижен и наблюдаваше сцената, далеч надхвърляща всяка представа за жестокост.
Намести торбата с реликвите на рамо. Можеше да избира — или да си тръгне със свещените камъни на Санкара, безценни съкровища, които още векове наред ще бъдат обект на възхищение и задълбочени научни изследвания, или пък да остане и да се опита да направи нещо за нещастните създания там долу.
До слуха му достигна протяжен детски вопъл. Сведе поглед и видя как един огромен, гол до кръста и космат като маймуна надзирател безмилостно налага слабичко дете. Ярост заклокочи в гърдите на Индиана, той сви юмруци и изскърца със зъби.
Сякаш усетил с гърба си напрегнатия взор на Инди, надзирателят спря да бие детето и погледна нагоре. Очите им се срещнаха, впиха се едни в други, застинаха в ненавист. После индиецът леко се усмихна, сякаш искаше да покаже, че се забавлява чудесно.
Злодеят беше далеч долу и Инди все още можеше да си тръгне, необезпокояван от никого. Беше въпрос на избор и той го направи.
Протегна ръка към ръба на скалата, взе един голям камък, прицели се и го запрати надолу със страшна сила.
Вложил в това движение всичката си ярост и гняв, натрупали се в душата му, той беше сигурен, че буквално ще размаже онзи противен тип. Но надзирателят протегна ръка и най-спокойно улови свистящото парче скала. Тялото му леко се поклати, ала той възстанови бързо равновесието си и погледна нагоре. Очите им отново се срещнаха и индиецът пак се усмихна. Но този път ясно пролича, че се опитва да запомни лицето на непознатия бял мъж, дръзнал да наруши спокойствието му.
Инди отвърна на усмивката, макар да съзнаваше, че с това едва ли е спечелил първия рунд. Свитото дете го погледна стреснато, същото направиха и другите намиращи се наблизо малки роби. Той се изправи победоносно в цял ръст и размаха шапката си към стичащите се от всички страни учудени надзиратели.
Това е само началото, мръсници такива, закани им се мислено Инди и се заоглежда за някой по-голям камък. Изведнъж усети, че пръстта по ръба на дупката се раздвижва и започва да се смъква надолу. Понечи да отскочи встрани, но в същия миг цялата площадка под краката му се наклони и рухна в дълбоката дупка. Индиана се затъркаля сред камъни и пръст и накрая се просна на дъното на шахтата.