Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Изранен и натъртен, той замаяно вдигна глава. Гледката никак не беше окуражаваща — надзирателите туги го бяха заобиколили отвсякъде, далеч по-едри и ядосани, отколкото допреди миг.
Той пусна една крива усмивка към най-едрия от тях, поклати глава и невинно попита:
— Как успя да се родиш тъй ужасяващо грозен?
ГЛАВА 7
ОБРАТНО В ПЪКЪЛА
Надзирателите го сграбчиха, завързаха ръцете му и го хвърлиха в тясна и дълбока дупка, очевидно предназначена за тъмнична килия. Оковаха ръцете му в дебели вериги, които привързаха към ниския решетъчен покрив. Болката в китките беше тъй силна, че тутакси проясни съзнанието му. Отвори очи тъкмо в момента, когато решетката се затръшваше. Чу изщракването на тежък катинар, а в следващия миг обитателите на килията се втурнаха към него. Двама от тях бяха индийчета, а третият се оказа самият Дребосък.
Момчето увисна на врата му с насълзени очи. Окован във веригите, Инди не можеше да го прегърне. Отвън долетяха жестоки удари с камшик и стонове на деца. Никога през живота си не беше чувал по-отвратителни звуци. На всяка цена трябваше да се измъкне оттук!
Дребосъка отстъпи крачка назад и започна да му се кара:
— Ти обещал да ме заведе в Америка! Там такива неща не стават! Все повтарям ти — слушай мене и ще живееш по-дълго!
Невероятно! Да спипат Инди и да го затворят като мишка в капан!
Инди неволно се усмихна и кимна в знак на съгласие. Запита се дали укорите на момчето могат да го освободят от веригите. Не беше сигурен. Виж, ако Уили беше тук!
Дребосъка посочи с пръст едно от затворените момчета и каза:
— Този е Наинсукх от онова село. Говори английски добре за чужденец. Казва, че довели него тук да копае в мина.
— Но защо?
— Защото сме дребни и само ние можем да работим в малки дупки — отвърна Наинсукх.
— А защо са ви затворили тук вас двамата?
— Вече сме големи и не можем де се пъхаме в тесните дупки — задавено отвърна момчето и притихна.
— И какво ще стане с вас? — попита Дребосъка с разширени от ужас очи.
— Моля се на Шива да умра — отчаяно махна с ръка Наинсукх. — Но това не става и сигурно ще ме предадат в ръцете на Кали.
— Как?
— Ще ме накарат да пия от кръвта на Кали — отвърна момчето. — А после ще потъна в черен сън. Сънят на Кали-Ма.
— Това пък какво е? — озадачено попита Инди.
Момчето с труд се откъсна от мрачните си видения.
— Ставаме като жестоките обитатели на Двореца — поясни то. — Живи, но сякаш спим и сънуваме кошмари. Който пие от кръвта на Кали, никога вече не може да се измъкне от кошмарите на Кали-Ма!
Инди и Дребосъка ясно съзряха ужаса в очите на детето. Дребосъка отправи гореща молитва към Бога-пазител на Царството на призраците, а Инди се закле да отмъсти за всичките мъки на тези деца. Откъм вратата се разнесе дрънчене и той видя как двама от надзирателите отключват катинара.
Наинсукх и другото момче изкрещяха като обезумели и побягнаха към дъното на мрачната дупка. Треперещи и притиснати до голата скала като хванати в капан животинки, те с ужас очакваха неизбежното.
Оказа се обаче, че надзирателите не са дошли за тях, а за Инди и Дребосъка. Свалиха веригите от ръцете на Индиана и подкараха двамата пленници по една от пътечките надолу към тъмен тунел. В дъното на дупката зееше разтворена масивна дървена врата. Блъснаха ги вътре и вратата се затръшна.
Бяха ги затворили във владенията на Върховния жрец Мола Рам, които действително олицетворяваха ада. Стените бяха отрупани със зловещи идоли и икони, които ги гледаха с очите на Злото. Скалата, където беше изсечена странната обител, изглеждаше някак деформирана. От многобройните цепнатини в пода изскачаха езичетата на яркочервени пламъци и пещерата бе изпълнена със задушлив дим. Инди почувствува как му прилошава.
В единия от ъглите димеше железен мангал, пълен с нажежени буци въглища, от които се разнасяше особена миризма. Огънят се поддържаше от някакъв хермафродит с начервени устни, тънки ръце и нежни пръсти. Върху вглъбеното му лице грееше щастлива усмивка, ръцете му сръчно обръщаха горящите въглени, а устата му тананикаше напевна мелодия.
В другия край на пещерата се издигаше най-гротескната статуя, която Индиана беше виждал в живота си. Беше ужасна като кошмар, истинско каменно превъплъщение на Смъртта.
Два пъти по-висока от нормален човешки ръст, тя имаше глава-череп, чудовищно уголемена в задната си част, сякаш стисната от гигантски клещи. Челюстта й беше увиснала, откривайки мрачна паст, разкривена в демонична усмивка. В очните й кухини горяха две свещи, а трета дебела свещ беше закрепена на челото.