Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Спокойно, момче — мрачно се усмихна Инди. — Опитват се да ни сплашат и нищо повече!
Продължиха да вървят напред. Тунелът беше изсечен в скала, твърда и влажна. Колкото повече напредваха, толкова по-надълбоко слизаха. Скоро стана съвсем тъмно.
— Дръж се за мен, момче — предупреди Инди.
След няколко крачки Дребосъка почувствува, че стъпва върху нещо трошливо и хрупкаво.
— Настъпвам някакви… — прошепна той.
— Да, на пода има нещо — тихо откликна Инди.
— Прилича на коледни курабийки.
— Едва ли — усмихна се в мрака Инди. Курабийките нямат крака, а това на пода съвсем доловимо се движеше. Драсна клечка кибрит и се огледа. Бяха спрели пред стена с две кръгли дупки, издълбани в нея. През едната се точеше противен, лигав поток от милион гърчещи се насекоми, които покриваха пода на тунела като дебел килим. Бръмбари с лъскави гърбове, сновящи хлебарки и гърчещи се червеи.
Дребосъка забеляза, че някои от тях се опитват да полазят по краката му, и се навъси:
— Това не са курабийки!
Инди изтърси противните насекоми от крачолите си, клечката опари пръстите му и угасна.
— Давай! Бегом!
Изтика малкия си приятел напред и двамата се прехвърлиха отвъд стената. Дребосъка настъпи някаква издутина зад завоя на тунела. Това задейства скрит механизъм и зад гърба им със зловещо съскане се спусна огромна каменна преграда.
— О, не! — ахна Инди, след което се наведе и се опита да спре камъка. Но той се хлъзна на мястото си с глух тътен.
Инди се изправи точно навреме, за да види, че и насреща им се спуска подобна преграда. Мъждукащата отвъд нея светлина бавно изчезна. Скочи напред, но късно, твърде късно. Отпусна се на каменния под и се опита да събере мислите си.
— Сърдиш ли ми се? — обади се от тъмното гузното гласче на Дребосъка. Имаше чувството, че е Малката Гръмотевица — непослушното дете на Бога на Гръмотевиците и Богинята на Светкавиците, което непрекъснато прави бели. — Инди, сърдиш ли ми се?
— Не, не много — промърмори Индиана. Сърдеше се по-скоро на себе си, защото едва сега осъзна, че не е трябвало да води момчето към неизвестностите на дяволския тунел.
— Значи само си ядосан?
— Точно така — отвърна Инди и драсна нова клечка кибрит. На пода в краката му се въргаляше някакъв мазен парцал и той го подпали. Малката пещера беше пълна с натрошени човешки скелети. Дребосъка тръгна към него.
— Стой на място! — изкрещя рязко Индиана, на когото никак не му се искаше момчето да задейства още някой от тайните механизми. — Най-добре е да се облегнеш на стената и да не мърдаш оттам!
Дребосъка се подчини и залепи гръб на един стърчащ от стената каменен блок. Но блокът хлътна навътре и задвижи друг скрит механизъм. От тавана бавно започнаха да се спускат остри железни шишове.
— О, не! — простена Индиана.
На мъждивата светлина, хвърляна от горящия парцал, шишовете изглеждаха като зловещи зъби, щръкнали направо от ада.
— Ти каза облегни се на стената и аз точно това направил! — ядосано рече Дребосъка. — Не съм виновен!
Без да му обръща внимание, Инди се втурна към каменната преграда зад гърба им и извика с пълно гърло:
— Уили, слез насам!
Горе в стаята Уили долови виковете на Индиана, завърза коланчето на халата си и пристъпи в тунела.
— Инди! — изкрещя тя. Отговор не получи. Грабна една малка газена лампа от масата и се заспуска в подземния коридор. — Бас държа, че скоро пак ще съм мърлява от глава до пети! — промърмори на себе си тя още след първия завой.
Насреща й се озъбиха двата скелета, които бяха подплашили и Дребосъка преди нея.
— Инди! — изпищя тя. — Тук има мъртъвци!
— Ако не побързаш, и тук ще има такива! — извика й в отговор Индиана.
Упли се затича. Премина на един дъх край отвратителните кожи, които плющяха на вятъра, и се спусна по стръмния наклон във все по-сгъстяващата се тъмнина. Вятърът угаси лампата в ръката й, а в ноздрите й нахлу отвратителна миризма.
— Тук страхотно вони! — възропта Уили.
— Побързай, слез насам!
— До гуша ми дойде от вас двамата! — промърмори на себе си Уили. — Господи, няма да се свършат тия ужасии!
— Уили!
Шишовете от тавана бавно се снишаваха. Двамата пленници можаха да ги разгледат отблизо и да установят, че са нещо като остри саби, като наточени бръсначи.
— Идвам де! — сопна се оттатък Уили.
— По-бързо, грози ни опасност! — изрева Индиана, после се обърна към Дребосъка и заповяда: — Дай ми ножа си!
Дръпна го от ръцете на момчето и яростно задълба в основата на каменния блок.