Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Това беше майсторски, изкусен замах. Дългите ивици от тънка, но здрава биволска кожа изсвистяха във въздуха и се увиха около едната бивна на каменното животно. Инди дръпна дръжката на камшика, затегна примката, пое си дълбоко дъх и се затича към ръба на страховитата пропаст.
Набрал скорост, той скочи напред. Камшикът изплющя и се изопна под тежестта му. За миг Инди доближи зейналата паст на ада, тялото му потръпна и се сви от горещия й дъх. В следващия миг отново се издигна нагоре и се приземи в нозете на богинята. Вятърът се усили и пещерата застена с призрачен глас. Инди се пресегна и освободи камшика от бивната на слона.
Стъпил на ръба на издатината, Дребосъка успокоително му махна с ръка. Ннкак не е лесно да бъдеш телохранител от разстояние, но той правеше, каквото може. Инди му кимна в отговор и пъхна намотания около дръжката камшик в колана си. После се обърна с лице към олтара и внимателно пристъпи към трите големи кристала, които продължаваха да сияят в краката на зловещата богиня.
Спря на крачка от тях и ги заразглежда. Този в средата имаше три напречни линии и очевидно той беше откраднатият от селото на майпурите. Протегна ръка и предпазливо го докосна. Не се опари — камъкът светеше със студен блясък. Внимателно го взе и го доближи до лицето си.
Във вътрешността на кристала блестеше вълшебно красив диамант. Светлината му беше неземна, хипнотизираща, прекрасна. Звездна светлина във всички цветове на дъгата. Но, откъснат от нишата си, той бързо потъмня и угасна. Инди го доближи до другите кристали и той отново заблестя. Отдръпна го и пак го доближи — просто за да е сигурен в действието.
После събра трите камъка и ги пусна в сака си. Попаднали в непосредствена близост един до друг, те засветиха отвътре като малко студено слънце.
От мястото си под покрива Дребосъка и Уили го наблюдаваха с одобрение. Инди дръпна връвчиците и здраво ги стегна.
Наблюдаваше го и Кали.
Индиана отстъпи няколко крачки и хвърли поглед към зловещата статуя. Кали гледаше към нищожния смъртен в краката си и изведнъж проговори.
Индиана подскочи от изненада и ужас, а ухиленото насреща му демонично лице сякаш се гърчеше в заплашителни гримаси и заканително ръмжеше.
Не, не. Звуците идваха не от устата на статуята, а някъде изотзад. Инди се присмя на страха си и тръгна към олтара, решен да открие източника на звуците.
Фигурата му изчезна в мрака зад огромния олтар, а Уили и Дребосъка напрегнато се навъсиха.
— Къде се навира, дявол да го вземе! — промърмори Уили. Никак не й беше приятна мисълта, че ще остане сама и без закрила.
Вятърът отново застена. В техния тунел воят му се проточи в странни плачевни стонове. Дребосъка се обърна тъкмо навреме, за да зърне две мрачни черни фигури, които се прокрадваха зад гърба им. Именно тяхното придвижване беше предизвикало промяната във воя на вятъра.
Дребосъка замръзна на мястото си.
— Ти какво… — започна Уили, но зърна фигурите и също занемя.
В следващата секунда двама едри пазачи туги скочиха отгоре им. Дребосъка измъкна бързо ножа си и успя да порне ръката на първия. Човекът падна назад, зашеметен от изненадващата болка. Другият сграбчи Уили.
Но тя имаше достатъчно опит в борбата с разни нахалници и не изгуби присъствие на духа. С добре премерено движение сви крак и ритна в слабините нападателя си. Онзи извика и падна на колене.
Другият пазач се беше свестил и крадешком пристъпяше към Дребосъка. Уили скочи на гърба му и пръстите й опипом потърсиха очите му. Индиецът рязко се завъртя и я залепи за стената. Въздухът изскочи със свистене от дробовете й и тя омаломощено се свлече на земята. В същата секунда Дребосъка ръгна ножа си в крака на нападателя и отново се отдръпна. Онзи изрева и се втурна да го преследва.
Другият индиец запълзя към Уили с жесток блясък в очите. Тя грабна шепа пръст и я хвърли в лицето му. Онзи се зае да чисти напрашените си очи, а Уили скочи на крака.
— Бягай, Уили, бягай! — извика Дребосъка, който все още успяваше да респектира с ножа си своя противник.
Уили хукна навътре в тунела, пробяга няколко метра и спря. Дребосъка въртеше ножа си пред лицето на убиеца и го държеше на разстояние. Индиецът викна нещо на хинди, след това с рязко движение се хвърли в краката на момчето. Дребосъка изгуби равновесие и падна възнак, а ножът му издрънча в мрака. Онзи го сграбчи за глезена и го задърпа към себе си.
Уили се поколеба, после видя как вторият нападател бавно се надига. Не, няма да се справим, отчаяно си помисли тя.
— Бягай! — отново извика Дребосъка. — Намери някой на нас помага!
Уили се затича. Последното нещо, което видя, беше как единият от нападателите сграбчва момчето за гърлото, вдига го във въздуха, а малките му крачета безпомощно ритат около метър над земята.