Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Каква опасност? — прояви любопитство Уили.
От пода също се показаха стоманени остриета.
— Огромна! — изрева той.
— Инди? — С приближаването й към преградата вонята ставаше все по-силна.
— Положението е сериозно! — викна той.
— Как попаднахте в тая бъркотия?
— Дълга история. Никога няма да я чуеш, ако не се размърдаш!
— Господи, това пък какво е? — Краката й стъпиха върху покрития с гадини под. — Нещо долу шава и хрупти, а после се размазва. Инди, какво е то? Нищо не виждам!
Извади кибрит и драсна една клечка.
Видя милионите противни насекоми и изпищя. Летящи бръмбари с лъскави черупки, дългокраки хлебарки, мъхести гадини, които твърде много приличаха на скорпиони, гърчещи се червеи, скакалци, стоножки. Викът замря в гърлото й и изведнъж й се доповръща.
— Инди, пусни ме да вляза! — проплака тя. — Тук гъмжи от гадини, Инди!
— При нас няма гадини — успокои я отвъд стената Индиана.
— Отвори вратата и ме пусни да вляза! — примоли се тя.
— Ти отвори и ни изкарай оттук! — извика Дребосъка. — Изкарай ни оттук, по-бързо!
— О, Инди, пусни ме! — продължи да хълца Уили.
— Работя по въпроса — отвърна Индиана.
— Инди, вече са в косата ми! — изпищя отново Уили, усетила как разни гадини чоплят из доскоро прекрасната й прическа, правят си удобни гнезда и щракат с щипките си.
— Млъкни и слушай какво ще ти кажа, Уили! Някъде около теб трябва да има лост от първа степен.
— Какво?
— Някаква ръчка, с чиято помощ се отваря тази преграда!
— Боже мой, Инди, косата ми гъмжи от буболечки! — проплака тя.
Върховете на острите шишове вече се спуснаха досами главата му.
— Отвори очи, Уили, огледай се внимателно! Някъде край теб трябва да има ръчка. Хайде, гледай!
— Виждам две дупки — промърмори тя.
— Отлично! Иди при дясната!
Как не! Точно тази, от която пълзят противните насекоми и която е покрита с някаква отвратителна слуз! Тоя американец сигурно си прави майтап с нея!
Приближи се и протегна ръка към лявата дупка, която беше сравнително чиста. Не съвсем, разбира се, но около нея все пак липсваха гадните животинки.
Изведнъж отвътре се стрелна човешка ръка и я сграбчи за китката. Беше ръката на Инди.
— Не тази! — изкрещя напрегнато. — Бръкни в другата, вдясно!
— Не мога! — простена Уили. — Вътре е пълно с гадини!
— Можеш, ако го направиш внимателно — окуражи я той. — Хайде, скъпа, трябва да ни помогнеш!
— Направи го ти! — викна тя. Противен тип, непрекъснато я командва!
— Хайде, след малко ще е късно! — ревна в отговор той, усетил как острите шишове докосват раменете му и го принуждават да се наведе.
Уили затвори очи и пъхна ръка в гадната дупка.
— Господи, вътре е меко, нещо мърда! Като купа с разкапани праскови!
— Уили, още няколко минути и двамата ще сме мъртви!
— Хванах го! — викна победоносно тя и рязко натисна хлъзгавата ръчка, попаднала внезапно под пръстите й. Каменната врата безшумно се отмести встрани, а острите шишове бавно започнаха да се прибират. Инди и Дребосъка седяха на пода, останали съвсем без сили.
Уили се втурна в пещерата, като ожесточено ровеше с пръсти из косата си и се опитваше да се освободи от десетките гадини, пълзящи по кожата й с влудяващ сърбеж.
Дребосъка се устреми към бавно повдигащата се преграда в другия край, направи чевръст плонж над високия праг и се приземи от другата му страна съвсем в стила на великия бейзболен майстор Тай Коб. В случая не мислеше за бейзбол, а просто искаше на всяка цена да се измъкне от това дяволско място.
Уили продължаваше да се гърчи.
— Махнете ги, моля ви се! — викаше тя. — Лазят по цялото ми тяло, а аз мразя насекоми! Господи, ще ме подлудят!
Навеждайки се надолу, за да изтръска гадините, тя неволно се блъсна в каменния блок, който задействуваше затварящия механизъм. Вратата, от която току-що беше влязла, започна бавно да се хлъзга към противоположната стена.
— Не съм аз! — викна откъм другата преграда Дребосъка. — Тя го направи. Хайде, Инди, бягайте!
Видял, че шишовете отново започват да се спускат, той облещи очи и започна да бърбори нещо неразбираемо на китайски. После, подобно на възбуден треньор по бейзбол, скочи на крака и се развика:
— Плонж, Инди, плонж!
Инди сграбчи ръката на Уили и двамата хукнаха към момчето. Стигнаха до бавно спускащата се каменна преграда. Той натика момичето под нея, а след това и сам се провря. От рязкото движение шапката му падна и остана вътре в пещерата.
Между тежката преграда и пода имаше някакви си пет-шест сантиметра, но той без колебание пъхна ръката си в процепа, издърпа шапката и миг по-късно камъкът с тътен прекъсна достъпа до пещерата.