Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Изглежда, веселбата започва — отвърна Инди. — В превод означава: „Спасете ме, моля, спасете ме!“.
С напрегнати лица те продължиха да наблюдават ритуала.
Прозвучаха три тържествени удара на гонг и псалмопеенето се прекрати. В пещерата стана съвсем тихо, само вятърът продължаваше да свири зловещата си песен. Към олтара пристъпи дребен мъж. Това беше Мола Рам — Върховния жрец.
Целият облечен в черно, а очите му бяха хлътнали и кръвясали. На врата му имаше наниз от зъби, а върху главата си беше положил череп на бизон със стърчащи напред рога.
Отиде до ръба на цепнатината и се обърна с лице към тълпата. Сред хората отвъд пропастта Инди забеляза позната физиономия.
— Я виж кой е там — прошепна той на Уили. — Нашият любезен домакин махараджата.
— А кой е този с черните дрехи? — попита Уили.
— Прилича ми на Върховния жрец.
На Дребосъка му приличаше на чудовището Франкенщайн.
Мола Рам вдигна ръце и откъм олтара отново се разнесе протяжният тъжен вопъл. Сякаш самата Кали проплакваше. Но в следващия миг илюзията се разпръсна, тъй като пред статуята се появиха няколко жреци в дълги роби, които мъкнеха покрит с дрипи и отчаяно съпротивляващ се индиец. Именно той надаваше воплите. Всички гледаха в мълчание как жреците го завързват за квадратната кошница от желязо, висяща от ръцете на Кали.
Мола Рам направи няколко крачки към безпомощно мятащата се жертва. Човекът зави жално, а Мола Рам запя някакъв псалм. След това протегна ръка към завързания и дланта му потъна в гърдите на клетника.
Да, да, разкъса гърдите и бръкна дълбоко в тялото му. След миг отново извади ръка, а пръстите стискаха окървавеното и все още пулсиращо сърце на индиеца.
Уили ахна и закри уста.
Дребосъка разтвори широко очи.
— Измъкна сърцето му! Човекът е мъртъв! — прошепна той. Беше чувал, че император Шу-син изтръгвал сърцата на мъдреците, за да провери дали наистина били със седем дупки, както твърдяло поверието. Но сърцето на този човек нямаше дупки, а жрецът не беше Шу-син. Сякаш сме попаднали в ада, помисли си момчето.
Адът се състои от десет кръга, управлявани от кралете Яма. Всеки от тези кръгове предлага различни мъки за грешника — той може да бъде погребан в ледено езеро, да бъде привързан към нажежен стълб, удавен в локва воняща кръв, превърнат в гладуващ дух. Много и разнообразни са предвидените там мъки.
Това тук сигурно беше петият кръг на ада. В него вадят сърцата на умрелите. Дребосъка изпита силно желание да е някъде по-далеч.
Инди не вярваше в легендите за ада и неговите мъки. Но все още вярваше на това, което виждаха очите му. А то беше по-невероятно дори и от най-фантастичните му представи за ужасите на ада. Гледаше като омагьосан човека, когото бяха принесли в жертва.
— Още е жив! — прошепнаха устните му. И наистина мъжът нададе още един писък, а сърцето му продължаваше да тупти в ръката на Мола Рам. Жрецът го вдигна високо над главата си, а тълпата богомолци гръмогласно запя:
— Жаи ма Кали, жаи ма Кали.
Жертвата продължаваше да вие. На гърдите нямаше обичайната в подобни случаи грозна рана, а само едва забележима червеникава резка — там, където беше проникнала ръката на Мола Рам.
По-нископоставените жреци окачиха няколко вериги на металната рамка, повдигнаха я нагоре и я завъртяха. Жертвата се оказа на около метър от земята, с лице към масивната каменна плоча на пода, която се плъзна встрани с остро скърцане.
Разкри се дълбока, свързана с цепнатината дупка, в дъното на която клокочеше разтопена лава.
Желязната решетка се спусна и жертвата видя как нажежената магма се приближава към лицето й. Сърцето продължаваше да тупти в ръката на Мола Рам. Тълпата все тъй пееше своите псалми, а вятърът продължаваше да свири в пролуките между скалите. Това бяха последните звуци, които нещастникът чуваше на тази земя.
С приближаването към нажежената лава лицето му започна да пуши и да се издува в мехурчета. Месата му зацвърчаха, кожата се нацепи и почерня. Той понечи да изпищи, но отровният дим напълни дробовете му, а гърлото му се сви от горещия полъх. Косата му пламна като факла и миг по-късно желязната рамка със сгърченото тяло потъна в разтопената лава.
На тясната издатина високо горе Уили затвори очи, Инди беше застинал от ужас, а Дребосъка обърна гръб на страшното зрелище. Преди да погледне отново надолу, той отправи една кратка, но пламенна молитва към Небесните повелители на огъня да ги измъкнат оттук.
Изправен до олтара, Мола Рам вдигна високо изтръгнатото сърце на жертвата. То продължаваше да пулсира, а от долната му част капеше кръв. Жрецът го протегна над димящата червеникава паст в краката на Кали, то изведнъж почерня и започна да пуши. В следващия миг пламна ярко и изчезна в огнената лава.