Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
И всъщност след това разяснение на Никита, след двете изказвания на Иличов и още няколко угоднически — съвещанието би могло да приключи, най-важното вече беше казано. На всичко отгоре не бива да се забравя колко партийни дейци бяха натикани в залата — поне 40%. Седяха сплотено и силно, дружно ръкопляскаха на всички правилни речи — това също внушаваше — тътенът и неотвратимостта на партийната сила.
Да, ама оборотите на бюрократичната машина сега изискваха от цялото правителство и от всички ни да седим и да се потим още денонощие и половина, та партийната воля по-добре да стигне до ошашавеното ни съзнание.
Ненадейно дадоха думата на Шолохов, спомних си думите на Твардовски и сърцето ми се сви: сега и мен ще ме смъкнат от седлото, не пояздих кой знае колко!
В записките си отбелязвах времето на началото на всеки оратор. Иличов и Хрушчов започнаха в 13,25, Шолохов — в 13,50. А следващия съм го записал — 13,51. Общо една минута, не смалявам, говори нашият литературен гений, като в това време влиза и смяната на ораторите. На извисената трибуна той изглеждаше още по-нищожен, отколкото отблизо, а и мънкаше. Изпружи напред късите си ръчички и каза само: „Вижте, не съм въоръжен. (Пауза.) Еренбург, да речем, казва — бил имал със Сталин любов без взаимност. А как е сега при вас — със сегашния състав на ръководството? При нас е любов с взаимност.“
И толкоз, и вече слизаше, когато Хрушчов му подаде ръка от възвишението: „Ние ви обичаме заради вашите хубави произведения и се надяваме, че вие също ще ни обичате.“
И толкоз. Тъкмо този жест на невъоръженост показваше, че Шолохов няма да държи подготвената реч. (После се разбра: него и Кочетов ги предупредили да не държат речи против мен, за да бъде „пощаден личният художествен вкус на Хрушчов“. А трябвало две речи да изтрещят, бандата била тръгнала в настъпление!)
След това излезе първият не от кохортата — кинорежисьорът Ром. За московската интелигенция той беше вторият лидер след Еренбург и сега, когато разгромяваха Еренбург, очакваха да им се противопостави. Но той изобщо не беше готов, беше му трудно. Цялата му смелост (както и на мнозинството) отиде за аналогии („Обикновен фашизъм“), а — направо ей тъй, без да цепи басма? И изразите му бяха усукано-извиняващи се, и гласът му беше извиняващ се, и все допираше с пръсти гърдите си. „Трудно ми е да споря с първия секретар на ЦК.“ (Но и тук сгреши, Хрушчов сърдито му подхвърли: „По този начин ме лишавате от правото да ви репликирам. Но аз също съм гражданин на моя народ!“) От една страна, кинематографията ни била на прав път, от друга — тревожел се за младите. (Хрушчов: „На сочеността да е по-остра!“) Възразяваше против вече разчулото се ликвидиране на Съюза на кинематографистите. (И точно така си беше, Хрушчов, „Искам да помагате не на министерството, а на партията!“) А Ром все за съюза им (бяха му възложили да отстоява творческите домове, курсовете). И направо се молеше: оставете ги! (Хрушчов: „Разчитайте на партийното ръководство!“ Направо не го остави да говори.) Това беше цялата реч на очаквания лидер.
После се изтапани оная рижавата Шевельова и, кой знае защо, прочете стихотворението „Вярвам в съдбата ти, Индийо“. След това излезе кото някой затлъстял бияч председателят на композиторския съюз Хренников и взе да громи „намирисващите на либерализъм настроения в творческите съюзи“, а Москва нарече джазоубежище заради посрещането на джазове. (Хрушчов начумерено: „Министерството на културата ги кани толкова несериозно.“)