Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Веднага след това измъкнаха онзи с червения пуловер, графика Голицин. Взеха да го разпитват защо не ръкопляска, кой е той и кой е баща му, разбра се, че е починал в лагер, Хрушчов пак скочи:
— Да не би да ни отмъщавате заради баща си?
(А за едновремешните хора би било достойно.)
След това трябваше да срешат още един от младите — Аксьонов. Той ли искаше да се качи на трибуната, него ли го викнаха, не знам, но не го оставиха да говори. Хрушчов пак се развика:
— Защо клеветите нашата партия? Ние оплакваме баща ми. Борбата е на живот и смърт. Няма да позволим на империализма тук да никнат семена. При размразяване могат да никнат плевели. Ние не признаваме лозунга „нека цъфтят сто цветя“!
Но Аксьонов можа да се вреди:
— Мисля само за едно — да съм полезен за страната си.
Хрушчов недоволно:
— И Пастернак казваше същото. И Шулгин — „за единна и неделима“. Да сте полезен за родината — само че за коя?
Младите лесно бяха обуздани. Но по тертипа от 30-те години, с цялата възстановена атмосфера на „единодушните“ събрания, където се възпитавали люти зверове, а обречените доживявали само до най-близката нощ, вече крещяха, настояваха да се стигне още по-далеч. „Нека потърсим сметка от московската организация!“ — тоест кой е насочвал. „Да излезе Шчипачов!“ Шчипачов трябваше да го одрусат и за „общочовешкото“. Но се оказа, че той от два месеца вече не заема поста — вместо него избрали комичния дребничък Елизар Малцев. (Турнат от фракциите като лесноуправляема фигура.) Излезе, забравил някъде очилата си, нищо не вижда.
— Стават два месеца, откакто съм секретар — и непрекъснато чакам продължението на това съвещание. Нямаме указания. Чуждестранна информация също нямаме…
Хрушчов, със стряскащ тон:
— Нали сте комунист?! Трябва да разпознавате контрареволюционерите!
Контрареволюционерите! — изобщо не става дума за „допуснали грешки“! Звучи направо страшно! Туй са вече не 30-те, а 20-те години. Близо до мен отстрани седеше възмъжало овчарче, големи уши, разчорлена коса. Не го познах, един съсед ми обясни: Евтушенко. Сега започнах да го поглеждам от време на време. Той порозовя, с живите си устни изразяваше вълнение. Всеки миг удар можеше да се стовари и върху него. Беше му провървяло, че вече се изказа предния път, в по-добра обстановка.
И пак се заредиха верните. Истеричният Василий Смирнов: нещата трябва да се казват докрай, а Соболев само намекна, след XXII конгрес писателското събрание нарочило Кочетов за главна опасност! Ние в московската организация сме потиснати. Принудени сме за конгреса на РСФСР да се стараем да съберем от всички области, за да бъдем избрани. (Откровено.) Рибата се вмирисва откъм главата, Съюзът на писателите — откъм московската организация. Нека партията ни подкрепи, иначе няма да имаме литература!
Хрушчов:
— Ако не се справят самите комунисти, ще ви назначим бюро от ЦК.
(Диктатура на пролетариата.)
Възслабият, приличащ на вълк Кочетов след Смирнов изглежда уверен в себе си.
— Младите не са свикнали със срещи като днешната. Ние рядко излизаме в чужбина. А тия млади поети кръстосват Европа. Там те се стесняват да произнесат думата „соцреализъм“.
Хрушчов:
— Вас и Грибачов ви познавам като добри бойци. Трябва да се борите!
Кочетов:
— В чужбина очакват нашите книги — именно онези, в които те биха видели утрешния си ден.
А Хрушчов, като се сети за нещо, не си го записва, ами веднага прекъсва:
— Как е можал безпартийният Еренбург да увлече един кандидат-член на ЦК да подпише този документ за мирното съвместно съществуване? С кого се каните да съществувате съвместно, другарю Сурков?
Сурков (от място):
— Аз донякъде се поборих. (Не става ясно: против Еренбург или против буржоазията навремето?) Хрушчов:
— Абе капитулирали сте! Не сте войник на партията, разоръжили сте се пред враговете. А по враговете трябва да се води огън!
Кочетов спомена за московската писателска организация — нов повод за Хрушчов:
— Невярна, неправилна насока е преселването в Москва. Писателят е от Сибир — дайте му жилище в Москва. Като елмази трябва да пронизват пластовете на народа… Или пак да разпределим московските писатели по един в заводските партийни организации? Това трябва да го обмислим. Ще задишате чист въздух.
На Кочетов това му допада:
— Конструктивно предложение. Сега всичко у нас се реорганизира по производствения принцип. Писателските организации не произвеждат продукция. Фантазия: съюз на хора, които пишат. Или — на такива, които клюкарстват? А защо пък да не създадем нов творчески съюз на всички изобщо творчески работници — и да започнем да приемаме в него на нова сметка?