Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
И завършиха с Ернст Неизвестни, с външност на френски министър. Някъде преди това май се беше покаял? Сега: „С вяра гледам към бъдещето. Може би ще дойде ден, когато ще поискат да ме нарекат помощник на партията.“
Не, да завърши можеше само Хрушчов: Рождественски може да спи спокойно, не казвам, че стихотворението му е антипартийно. А Грибачов рекъл: „Няма да ви се уреди играта, момченца“, — но той е добър войник и е имал правото да го рече.
Уууф, уф, май е време да привършваме: победихме, покорихме, смазахме — да свършваме, утре всички нас ни чака работа. Не: прекъсване до утре.
И на другия ден пак идва цялото главно правителство да заседава с нас за изкуството. Но вчерашната атака — срещу Еренбург, Ром, срещу по-възрастните — се изчерпа. Днешният ден трябва да се посвети на сплашването на младите.
И за целта е аранжирано първото изказване на старата, суха, мляскаща Ванда Василевская, полска комунистка, присъединена заедно със Западна Украйна. Тя зафъфли, че вземала думата по принуда — заради интервюто, което дал в Полша Вознесенски. На всичките предишни съветски литературни поколения той противопоставил Гросман, Еренбург и Солженицин. Как може да се дават такива интервюта в Полша, където има силни буржоазни влияния? Ами че това там се възприема като директива от СССР. За какво да се борим, след като Съветският съюз за 45 години е стигнал до такива мрачни перспективи? Онова, което може да се печата в Париж, не бива в страните, които още се борят.
И едновременно с бурните ръкопляскания, предназначени за нея, се раздадоха задружни организирани гласове: „Нека Вознесенски каже!… Да чуем Вознесенски!“
Тъкмо затова беше нужно днешното заседание — заради новата крачка назад от вчерашното, та партийната тумба да се окуражи: ще върнем атмосферата от 30-те години! Измъкваш на трибуната хора, които изобщо не са искали думата!
Кльощавия тесен Вознесенски се изкачи на подиума посивял. Врявата още не беше стихнала. Със стегнато гърло:
— Както и моят любим поет и учител Маяковски — аз не съм член на партията.
Хрушчов избухна (или май си наложи да избухне, — но много страховито):
— Това не е доблест! Предизвиквате ли ни?? — И — с юмрук по масата. — Не мога спокойно да слушам подлогите на нашите врагове! Ние умеем, можем да се борим! (Гласове: „Долуу!“) Той партия на безпартийните ли иска да създаде? Води се историческа борба, господин Вознесенски!
Гръмнаха ръкопляскания — като погребален звън.
Притеснен, явно несвикнал, Вознесенски дълго чака. Най-сетнеси довърши приказката:
— И аз, както и той, не си се представям без комунистическата партия.
Не знам слушаше ли го Хрушчов, не го ли слушаше, но продължи да бушува, май такъв им беше сценарият:
— За такива ще има най-жестоки мерки!… Ние сме хората, които помогнахме на унгарците да потушат въстанието!… Имаме си по-опитни хора, които могат да кажат, а не вие!… Ще ви вкараме в пътя! Ако искате, още утре си вземете паспорт — и заминавайте на бабината си! Не всеки роден на руска земя е руснак!… Еренбург си затискал устата, а когато умря Сталин, се разплямпа! — И все повече увлечен от върлата си ярост, сочейки тъкмо ложата, където седях вчера и откъдето навреме се махнах:
— А ония младежи защо не ръкопляскат? Ей оня очилатият! (Гласове: „Накарайте го да стане!“ Той стана, с червен пуловер и с почервеняло лице.)
Междувременно Вознесенски уцели пауза (думите му не са по конспекта ми, а — дословно, той нещо повече не сколаса):
— Не си представям моя живот без Съветския съюз.
Но Хрушчов си довършваше бушуването:
— С нас ли сте или против нас? Никакво размразяване! Или лято, или студ!
— Имал съм погрешни залитания, както и в това полско интервю.
Хрушчов поомекна:
— Няма безнадеждни хора. Шулгин е лидер на монархистите, но патриот. Нека го послушаме . Има време да вземем мерки. Внук може да ми бъде. На колко сте години?
— На двайсет и девет.
— Нашата младеж принадлежи на партията. Недейте я закача, иначе ще попаднете между воденичните колела на партията! (Това е предупреждение — вече към всички в залата.)
Вознесенски, искайки да докаже предаността си, издекламира скучното стихотворение „Секвоята на Ленин“.
Хрушчов изслуша стихотворението със смъкнати вежди, нацупени устни, по челото му се познава, че мисли. По-кротко:
— На вас ще ви помогне само скромността. Главозамаяли са ви: родил се принц. Не посягайте към младежта! Ние, старците, здраво пипаме. Вие вземате Ленин, без да го разбирате. Както и да е, станете войник на партията! — И му подаде ръка през масата.
— Няма да казвам думи — обеща Вознесенски. — Работата ще покаже. (Още тогава ли е замислил „Лонжюмо“? Или е разчитал да мине метър с електрониката на XXI век и антисветовете?)