Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Зад него блестеше купчината скъпоценност, струпани на каменния под. Златни свещници, рубинени пръстени, инкрустирани кутии за емфие лъщяха и искряха като сияен огън, в който нямаше и помен от топлина. Хариет гледаше втренчено чувалите.
— Смятам двамата да спим тук — Гидиън приглади чувалите, като явно остана доволен от резултата. — Те ще ни предпазят донякъде от хлада на камъка, а можем да използваме като одеяла вашето наметало и моето палто. Все ще оцелеем някак през нощта.
— Да, разбира се — той смяташе тя да спи до него! Някакъв трепет, последван от внезапен страх пробягаха по гърба на Хариет. Тя се огледа наоколо, сякаш се опитваше да открие друго решение. — Ами, сигурно това е най-разумният вариант за момента.
Гидиън погледна мокрите й обувки.
— Най-добре ще е да ги събуете.
Тя проследи погледа му.
— Да. Да, разбира се.
Хариет седна близо до издатината в скалата, където при предното им идване в пещерата бе открила онзи зъб. Погледна вкаменелостта с желание в очите и след това се наведе и бавно развърза обувките си.
След малко ги събу и се почувства ужасно засрамена от босите си крака. Преди да излезе от къщи, бързаше толкова много, че не си бе направила труда да обуе някакви чорапи. Усети как се изчервява, но силно се надяваше Гидиън да не забележи това.
— Успокойте се, Хариет. Станалото — станало. Сега и на двамата не ни остава друго, освен да се опитаме да поспим. Утре ще мислим за всичко друго — щом забеляза окаяния й вид и неувереността й, мрачният поглед на Гидиън сякаш поомекна. — Елате тук, скъпа. И на двама ни ще е много по-топло и ще е по-малко вероятно да настинем, ако споделим тези чували.
Хариет се изправи, като пръстите и помръдваха смешно върху студения камък. Тя изправи рамене. Гидиън беше съвсем прав. Това бе единственото разумно решение.
Като отбягваше погледа му, тя се приближи несигурно към купчината чували. После се спря до ръба на импровизираното легло, без да знае какво да прави.
Гидиън приседна на матрака, а палтото му се уви около него. После се пресегна, за да разгърне тежкото наметало на Хариет. Откри едната й ръка под него, стисна я здраво, и нежно, но неумолимо я придърпа надолу, докато тя седна край него.
С огромни усилия на волята Хариет се опита да си придаде спокоен вид. Поне се надяваше, че изглежда така. Но пръстите й трепереха в огромната длан на Гидиън и тя знаеше, че и той го е почувствал. Все пак бе достатъчно мил, за да не й се присмива. Вместо това се преструваше, че нищо необичайно не се е случило.
Само след миг тя се бе свила на кълбо до него, покрита от глава до пети с наметалото и положила глава на качулката си. Той лежеше близо до нея и тя усещаше топлината на силното му тяло. Чувстваше я дори през плътните гънки на дебелото му вълнено палто. Беше толкова успокояващо. Хариет лежеше съвсем неподвижно и гледаше сенките, които лампата хвърляше върху стените на пещерата.
— Наистина много съжалявам за неудобството, милорд — промълви тя още веднъж.
— Спете, Хариет.
— Да, милорд — тя помълча известно време. — Роднините ми много ще се разтревожат, когато утре сутринта открият, че не съм в леглото си.
— Несъмнено.
— Мислите ли, че господин Добс ще ги уведоми, че сме в пещерите?
— Сигурен съм, че роднините ви скоро ще чуят цялата история — сухо отвърна Гидиън.
— Сигурно ще успеем на сутринта да тръгнем оттук много рано — рече Хариет с нотки на оптимизъм в гласа.
— Но съвсем не навреме, за да спрем хода на съдбата, госпожице Поумрой — Гидиън се обърна настрани, така че сега бе свит около нея. Ръката му смело се обви около кръста й. — Ще бъде прекалено късно.
Дъхът на Хариет спря, когато почувства тежестта на ръката му. Но после осъзна, че той просто се опитва да я стопли повече. Това я накара малко да се поотпусне.
— Положението ни е много странно, нали, милорд?
— Много е странно. Опитайте се да поспите, Хариет.
Тя затвори очи, но беше сигурна, че не би могла да заспи дори за миг. После се прозя, сгуши се по-близо до топлото тяло на Гидиън и веднага се унесе в дълбок сън.
Когато се събуди доста по-късно, Хариет почувства, че е замръзнала. Усети как кракът на Гидиън помръдва до нейния и инстинктивно се сгуши по-близо до него. Нуждаеше се от топлината му, за да прогони студа. Едното й рамо бе изтръпнало от твърдия под и тя се обърна на другата страна, при което се оказа лице в лице с Гидиън.
Веднага забеляза, че очите му са отворени. Гледаше я с някаква изненадваща настойчивост. Погледът му блестеше в играещите сенки, оставени от лампата. Ръката му се стегна около кръста й.
— Гидиън? — тя се усмихна несигурно. Все още замаяна от съня, протегна ръка и го докосна по белязаната буза. — Не пропуснах ли да ти благодаря, че дойде да ме спасиш тази вечер?