Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Дяволско изчадие! Как може да я наказва и за най-дребното нещо?
Без да каже и дума, младата жена побърза да се подчини. Изхлузи сукмана и ризата си едновременно, при което разкъса някои от връзките им. После отново навлече сукмана. Не искаше той да види, че и без водата от ваната, тя се е навлажнила сама.
Когато коленичи и започна да търка гърдите му, той я изгледа изненадан. Роина стаи дъха си. Очакваше нова заповед, но той не направи нищо. Тогава погледна нагоре и видя… широката му усмивка. Върху лицето й се изписа такова удивление, че Уорик избухна в смях.
Роина седна на пети раздразнена. Последното нещо, което искаше, е да развесели чудовището. Когато му мина, той й нареди:
— Хайде, довършвай, преди да е изстинала водата.
Роина го направи, но да се измие това огромно мъжко тяло си беше цяло мъчение. Сърцето й се раздумка, пулсът й се ускори. Настръхналите й зърна се търкаха в грубата вълна на сукмана. Неволно си припомни за времето, когато трябваше да го подготвя за себе си. Толкова пъти беше виждала неговата възбуда. Сигурна беше, че още преди да е довършила къпането му, той ще изригне.
Лицето й пламтеше. Уорик продължаваше да я наблюдава — все така красив, с усмивката на уста. Цялото й тяло гореше. Неочаквано я обзе безумното желание да се пъхне във ваната при него.
Вместо това скочи на крака и се захвана с главата му. Търкаше я с такова ожесточение, че сапунът напълни очите му.
— Достатъчно, за Бога! — оплака се той. — Сега ме изплакни!
Роина въздъхна облекчено, че се вижда краят на мъките й. Посегна към ведрото и… замръзна от ужас. Спомни си, че не беше останала топла вода.
— Трябва да почакате малко…
— Не, веднага!
— Но… господарю… водата е…
— Изплакни ме веднага, да те вземат мътните!
Роина стисна устни. Добре, щом толкова настоява! С огромно удоволствие тя изля ледената течност върху главата му.
Докато водата се стичаше по лицето му, тя усети как спря дъхът му. После започна да пръхти. Удоволствието й се превърна в тревога. Въпреки че не беше виновна, сега със сигурност щеше да си отнесе боя! Уорик не скочи от ваната, но тя започна бавно да отстъпва към вратата. Ръцете му най-сетне паднаха долу и сребристите му очи я прободоха.
— Аз… Опитах се да те предупредя, че няма топла вода… господарю.
— Така е, но очите ми направо щяха да изгорят.
Роина замръзна.
— Знам, че пак аз ще съм виновна! Ако ме беше попитал щях да ти кажа, че никога досега не съм къпала някого и…
— Замълчи!
Определено беше ядосан, но изглежда нямаше намерение да я набие. Това й даде смелост да предложи:
— Ще се обличаш ли? Мога да донеса нещо…
— Няма нужда. Липсва ми собственото легло и имам намерение да се отправя направо в него.
— Тогава… свободна ли съм… господарю?
Въпросът й прозвуча като подмазване. Погледът му й показа, че той е разбрал това.
— Не, първо ще ме изсушиш.
Не би могъл да измисли по-голямо наказание заради студената вода. Уорик стана и пред погледа й отново се разкри красивото му тяло.
— Доволна ли си от това, което направи?
— Не — увери го искрено Роина.
— Това ме изненадва.
Гласът му беше дрезгав. Господи, дали няма отново да прелъсти? По-добре да я освободи и да изпрати някого за Селия. Нали търсеше само отмъщение?
— Аз… Насилието не ми беше приятно повече, отколкото на тебе — отбеляза нещастно тя. — Обясних ти колко съжалявам за онова, което ти причиних. Кога ще спреш да си отмъщаваш?
— Когато образът ти престане да ме дразни. Когато всяка обида получи удовлетворение. Когато убия брат ти, причинил смъртта на моя оръженосец. Когато загубя интерес към тебе. Не и преди да… Всъщност, може би никога.
ДВАДЕСЕТА И ПЪРВА ГЛАВА
Роина лежеше върху неудобното легло в тъкачницата, вълната на сукмана беше груба, но сламеникът бе направо непоносим. Младата жена не успяваше да се отърве нито от неприятното усещане в слабините си, нито от мислите си. Този господин Отмъщение я беше объркал изцяло!
Направо не разбираше чувствата си! Тя не желае Уорик дьо Шавий. Как би могла, като го мрази? Въпреки това през последните дни той бе събудил страстта й много пъти. Тялото й беше запомнило това. Тази вечер, въпреки всички усилия на волята, отново му се бе подчинило.
След като й беше изброил причините за своето отмъщение, страшно се беше ядосал. Тя беше видяла това в очите му и цялата се беше разтреперила. Нейният страх му харесваше. Очевидно това беше почти единственият начин да го успокои.
Беше се приближила до него с подкосени крака. Студеният му тон изобщо не я беше успокоил.
— Отново на колене! — беше заповядал той. — И внимавай да не остане и капка по мен! Ако проявиш немарливост, боят няма да ти се размине.