Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
— Беше друг ден — възрази Томи, като се придържаше към собствената си версия.
В петък беше ходил за риба, в събота беше на събирането в къщата на семейство Робъртс, а купонът на реката беше в неделя.
„Защо лъжат ченгетата?“ — запита се той. Беше сигурен, че казва истината.
Но лъжите продължаваха.
— Не е ли вярно, че си планирал да обереш „Маканалис“? Имаме свидетели, които могат да го потвърдят.
Томи поклати глава и твърдо отрече, но беше много притеснен. Щом полицаите бяха в състояние да лъжат толкова спокойно, какво още можеха да направят?
Тогава Денис Смит извади голяма снимка на Динийс Харауей и я вдигна пред лицето на Томи.
— Познаваш ли това момиче?
— Не я познавам лично. Виждал съм я.
— Ти ли уби това момиче?
— Не, не съм. Никога не бих отнел човешки живот.
— Тогава кой я уби?
— Не знам.
Смит продължи да държи снимката, докато питаше дали момичето е красиво.
— Близките й искат да я погребат. Искат да знаят къде се намира тялото, за да го погребат.
— Не знам къде е — отговори Томи, като гледаше снимката и се питаше защо го обвиняват.
— Ще ми кажеш ли къде е тя, за да могат близките й да я погребат?
— Не знам.
— Представи си го — каза Смит. — Двама мъже са я отвлекли, качили са я в пикап и са я откарали. Според теб какво са направили с тялото?
— Нямам представа.
— Представи си го. Как мислиш?
— Не знам. Може би все още е жива. Вие също не знаете нищо. Никой нищо не знае.
Смит продължи да държи снимката и да задава въпроси. Всеки път, когато Томи им отговаряше, детективите незабавно задаваха следващия си въпрос, сякаш не го чуваха или не му вярваха. Постоянно го питаха дали смята, че момичето е красиво. Дали според него тя е крещяла, докато е била нападната? Дали не е съгласен, че семейството й има право да я погребе както трябва?
— Томи, молиш ли се Бог да ти прости заради това? — попита го Смит.
Най-сетне той прибра снимката и започна да разпитва Томи за психичното му здраве, за рисунките на заподозрените, за образованието му. После пак вдигна снимката, тикна я пред лицето на Томи и отново заразпитва за убийството на момичето, за това къде е заровено тялото и дали Томи смята, че тя е хубава.
Майк Баскин се опита да манипулира емоциите му, като му разказа през какви мъки минава семейството на жертвата:
— Това мъчение ще свърши, когато разберат къде е тялото.
Томи се съгласи по принцип, но отново отговори, че не знае къде е момичето.
Най-сетне полицаите изключиха камерата. Разпитът продължи час и четирийсет и пет минути, но Томи Уорд нито за миг не се отклони от първоначалното си твърдение, че не знае нищо за изчезването на Динайс Харауей. Беше шокиран и разтърсен, но все пак се съгласи след няколко дни да се подложи на разпит с детектора на лъжата.
Семейство Робъртс живееха само на няколко пресечки от участъка в Норман и Томи реши да се прибере пеш. Беше приятно да излезе на чист въздух, но освен това се ядосваше на грубото отношение на полицаите. Бяха го обвинили, че е убил момичето. Бяха го лъгали през цялото време, за да го объркат.
На свой ред, докато караха обратно към Ейда, Смит и Баскин бяха убедени, че са пипнали извършителя. Томи Уорд наистина приличаше на една от рисунките на странните младежи, които бяха спрели в магазина „Джей Пи“ онази събота вечер. Да не говорим, че беше променил историята си за това къде е бил в нощта на изчезването на Динайс. И най-вече изглеждаше силно притеснен по време на разпита, който бяха провели току-що.
Отначало Томи се зарадва, че ще го разпитват с детектора на лъжата. Щеше да каже истината, машината щеше да го потвърди и ченгетата най-сетне щяха да го оставят на мира. После обаче започна да сънува кошмари за убийството, за обвиненията на полицаите, за приликата си с човека от рисунката. Виждаше в сънищата си хубавото лице на Динайс Харауей и мъката на близките й. Защо го обвиняваха?
Полицаите бяха убедени, че е виновен. Те искаха той да се окаже виновен! Тогава защо да им вярва за детектора на лъжата? Дали не трябваше да си вземе адвокат?
Той се обади на майка си и й каза, че се страхува от полицията и детектора на лъжата.
— Страх ме е, че ще ме накарат да кажа нещо, което не трябва — призна й той.
— Кажи истината и всичко ще бъде наред — посъветва го тя.
В четвъртък сутринта, 18 октомври, Майк Робъртс закара Томи до офиса на Бюрото в Оклахома Сити, на двайсет минути оттам. Разпитът щеше да продължи около час. Майк трябваше да го изчака на паркинга, а после двамата щяха да отидат заедно на работа. Началникът им беше разрешил да закъснеят.
Докато Майк Робъртс гледаше как Том влиза в сградата, той дори не можеше да си представи, че момчето всъщност прави последните си крачки на свобода. Останалата част от живота му щеше да премине зад решетките.