Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

— Искаш ли да поговорим?

— За какво?!

— Детекторът на лъжата винаги казва истината — обясни Федърстоун, като сочеше отпечатаните резултати. — Ти знаеш нещо за това убийство.

Той повтори последното няколко пъти и обясни, че нещата ще минат много по-гладко за Томи, ако си признае и разкаже какво се е случило. Федърстоун, доброто ченге, искаше да помогне на Томи, но ако Томи не беше съгласен, щеше да бъде принуден да го предаде на Смит и Роджърс — гадните ченгета, които само чакаха да му се нахвърлят.

— Нека да поговорим — настоя Федърстоун.

— Няма за какво да говорим — отвърна Томи.

Той продължи да повтаря, че детекторът на лъжата не работи както трябва или нещо подобно, защото е казал истината, но Федърстоун не му вярваше.

Томи си призна, че е бил притеснен преди разпита, както и по време на него, защото закъсняваше за работа. Призна си, че разпитът на Смит и Роджърс преди шест дни го е разстроил и след него е сънувал кошмари.

— Какви кошмари? — попита Федърстоун.

Томи му разказа какво беше сънувал: бил на купон на открито, а после заедно с други двама мъже и едно момиче седял в един пикап, паркиран до старата електростанция край Ейда, където беше отраснал; един от мъжете се опитал да целуне момичето, то не искало и Томи казал на мъжа да я остави на мира. После казал, че иска да си ходи вкъщи. „Ти вече си вкъщи“, отговорил един от мъжете. Томи погледнал през прозореца и видял, че си е вкъщи.

Точно преди да се събуди, сънувал как стои до умивалника и се опитва да измие нещо черно от ръцете си. Не познавал момичето, нито двамата мъже.

— Това е безсмислено — каза Федърстоун.

— Повечето сънища са такива — отвърна Томи.

Федърстоун остана спокоен, но продължи да притиска Томи да си признае всичко за убийството и най-вече къде е тялото. После отново го заплаши, че ще го предаде на „гадните ченгета“, които чакат в съседната стая. Тонът му подсказваше, че колегите са готови да го измъчват.

Томи беше зашеметен, объркан и много уплашен. Но когато отказа да признае каквото и да било на Федърстоун, доброто ченге наистина го остави на Смит и Роджърс — вече ядосани и сякаш готови да го пребият.

Федърстоун остана в стаята и веднага щом вратата се затвори, Смит се хвърли право към Томи, като крещеше:

— Ти, Карл Фонтънот и Одел Титсуърт отвлякохте момичето, закарахте го до електростанцията, изнасилихте го и го убихте, нали?

— Не — отвърна Томи, като се стараеше да запази спокойствие.

— Всичко ще ни кажеш, копеленце мръсно — изръмжа Смит. — Току-що се издъни на детектора на лъжата, така че ние вече знаем, че ни лъжеш и ти си убил това момиче!

Томи се опита да се сети кой е този Одел Титсуърт. Беше чувал името, но не го познаваше лично. Знаеше, че Одел живее край Ейда и се ползва с лоша репутация, но не се бяха срещали. Може би го беше виждал някъде, но точно в момента не можеше да си спомни нищо, защото Смит не спираше да крещи и да го сочи с пръст и изглеждаше готов да го удари всеки момент.