Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Мислите ли, че момичето, което Аштън докара вкъщи, може да е избягало от лудницата?
Рошавите вежди на Хоръс Тич се вдигнаха изненадано. Тази възможност въобще не му беше минала през ума.
— Защо не? Като си помисля всъщност…
— Аштън твърди, че тя била покойната му жена, която сега възкръснала, но кой би му повярвал на това? — Марелда виждаше как Хоръс кълве зърната, които му подхвърляше. — Как може да е жена му, когато всеки знае, че Лиарин Уингейт се е удавила преди три години?
— Но защо… защо Аштън ще твърди, че е жена му, ако в действителност не е?
Марелда намръщи загрижено чело, преди да отговори.
— Просто ми е неудобно, да го кажа, но вие знаете какъв става Аштън, като види някое хубаво личице. Ако тя наистина идва от лудницата и твърди, че не може да си спомни нищо… е, това е изключително удобно за него!
Хоръс потриваше брадичката си замислено. Думите на мис Рус може и да бяха верни, но той не би се решил никога да излезе срещу Аштън и да го обвини в лъжа.
— Бих казал, че тази жена си е намерила сигурно убежище.
Марелда беше слисана, че той не сграбчва с две ръце възможността, която му се предлагаше.
— Какво искате да кажете?
— Никой няма да се реши да се захване с Аштън Уингейт — отговори простичко той.
— Но момичето може да е избягало от лудницата! — Разочарована от липсата на смелост у него, тя му припомни собствените му думи. — Ние всички сме в голяма опасност!
— Страхувам се, че ще трябва да почакаме тя да направи нещо, преди да я измъкнем от Бел Шен.
— И какво да направи? — Марелда едва прикриваше растящото си раздразнение. — Да убие някого?
— Или да го нарани! Трябва да е нещо наистина ужасно, за да се опълчим срещу Уингейт.
— Няма да мога да мигна нощем! — заяви Марелда, въпреки че всеки, който я познаваше, знаеше, че след няколко чаши пунш вече нищо не можеше да смути съня й, та ако ще и цялата Мисисипи да излезе из бреговете си и да отнесе къщата. — Онази жена може да ме убие в леглото, а никой няма да си мръдне пръста да ме защити.
— Бих ви предложил с голямо удоволствие закрилата си, мис Рус — щедро обеща Хоръс. — Ако ще се чувствате по-сигурна, мога всеки ден… или… ъ-ъ… всяка вечер да идвам при вас, за да видя какво става.
— О, бихте ли направили това, Хоръс? — С топла усмивка тя сложи облечената с ръкавица ръка върху неговата. — Вие сте истински приятел.
Сега, когато Мъмфърд Хоръс Тич получи най-после известно поощрение, любовта му към Марелда Рус нарасна неимоверно. Той едва изчака да мине една седмица, за да не се сблъска с чичото, пък и да измисли подходящ претекст, за да почука на вратата й. Прислужницата му отвори и го изгледа малко скептично, преди да го заведе в салона и да му каже да чака, докато уведоми господарката за посещението. Въпреки че часовникът показваше почти единадесет, Марелда, изглежда, още спеше. В усърдието да изпълни новите си задължения Хоръс не бе забелязал, че тази дама има навика да става късно. Прислужницата му донесе кафе в сребърна кана и пръстите му забарабаниха нервно по ръба на порцелановата чинийка, докато часовникът отмерваше секундите. Беше изпил вече две чаши от черната горчива течност, когато Марелда се появи най-сетне в салона, но чакането си заслужаваше, поне от негова гледна точка. По всичко личеше, че тя беше нахлузила първата попаднала й рокля и тънката дреха така щедро разкриваше от бюста й, че силното кафе се качи в главата му.
— Моля най-покорно за извинение, милостива госпожице — измънка Хоръс и скочи, при което за малко не изсипа горещата напитка в скута си. — Нямах намерение да смутя съня ви.
Марелда бавно прекоси помещението, сипа си чаша кафе, подслади го с няколко лъжички захар и прибави малко сметана. Чак тогава забеляза червеното като рак лице на Хоръс Тич. Очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите и да се търкулнат право в предизвикателното й деколте. Тъй като той можеше всеки миг да получи сърдечен удар, тя му обърна уж случайно гръб, докато вдигаше чашата към устните си.
— Не се притеснявайте мистър Тич. Просто не мислех… ъ-ъ…, че ще имам гост по това време. — Тя лениво погледна часовника. — Ако знаех, че ще се отбиете, за да видите как съм, щях да се подготвя по-добре. — Това си беше чиста лъжа, но тя не се смущаваше от нея; по-скоро се наслаждаваше на ефекта, който полуоблечената й фигура оказваше върху дребния закръглен, мъж. — Моля — промълви тя великодушно и посочи креслото, от което Хоръс беше скочил, — седнете удобно. — Докато той сядаше, тя се настани на един стол срещу него и показа за момент долната част на крака си, преди да го скрие под роклята.