Обектът на престъплението

— Дявол да го вземе, това е собствената ми скапана яхта! — изръмжа Картър и я отблъсна от себе си.

„Поко Буено“ беше само на сантиметри от привързаните на кея лодки.

Картър му бе достатъчно симпатичен, за да не иска на сутринта да се свести в ареста, задето е потопил двайсетметрова яхта в пияно състояние.

— Картър — каза Шон и го потупа по рамото. Когато той се обърна с лице към него, стовари солидно кроше в брадичката му. Краката на Картър се огънаха, раменете му се отпуснаха и тялото му се стовари тежко на пода.

Шон бързо изтича напред и и пое управлението. Намираха се на косъм от една яхта, която струваше не по малко от шест-седем милиона. Прецени, че ако завие прекалено рязко, има опасност да се блъсне в някоя от другите минаващи наблизо лодки и затова даде пълна газ и завъртя руля докрай. Завъртяха се почти на място. Когато видя пролука, отново вмъкна „Поко Буено“ във върволицата на останалите.

Кари се опитваше да вдигне баща си върху тапицираната пейка в задния край на мостика и Шон отиде да й помогне.

— Съжалявам — промърмори той и изсумтя, докато вдигаше Картър. — Канеше се да потопи яхта за няколко милиона.

Кари погледна пияния си баща. Езикът му се бе показал навън и на горната му устна имаше лига.

— Нямаше друг начин — съгласи се тя и мушна под главата му спасителен пояс. — Можеш ли да поемеш управлението за малко? Ще повикам някого, за да го свалим долу.

— Няма проблем — отговори Шон и отново застана зад руля. Беше във възторг от възможността да управлява отново такава яхта. Отдавна не беше го правил. През цялото си детство бе мил палуби, боядисвал мачти, стъргал корпуси — всякакви подобни работи, които му намираше баща му. Това бе още едно от нещата, които щеше да помни вечно — гниещите рибешки вътрешности в морето, пърпоренето на дизеловия двигател, плискането на водата по палубите. Когато беше на тринайсет, караше лодки в пристанището и около доковете, за да прибира собствениците им от гуляите. На шестнайсет вече му поверяваха ферибота през лятото, а през почивните дни плаваше с някои от най-известните спортни риболовни яхти в околността — „Дорадо“, „Джокър“, „Уаху“ — модерните двайсет-трийсетметрови убийци на рибата в района.

След няколко минути Кари се върна с двама добре сложени мъже. Те отнесоха Картър, който продължаваше да стене с олигавена уста. Кари остана при Шон.

— Наистина ли мислиш, че може да е жива? — попита най-накрая тя, с лъч на надежда в гласа.

Шон я погледна.

— Колкото основания имам да мисля, че е мъртва, толкова имам да мисля и че е жива. На теб как ти се струва?

— Бяхме много близки с Робин. Не мога да разсъждавам трезво. Сега само се моля.

Яхтата се движеше на двигател, но Шон имаше чувството, че е на платна. Беше чудесна лодка. Витлото се въртеше, като че ли се стремеше да ти угоди, носът пореше водата като цип в коприна, двигателят сякаш се молеше за повече газ. Минаха покрай яхт клуба, Чайна Коув, заобиколиха остров Балбоа и отново се върнаха към задния залив.