Обектът на престъплението

— Нали? — каза Кари и вдигна очи. — Ето защо е толкова тъжно, ако той… ако тя е мъртва.

— И какво става по-нататък в приказката? — подкани я Шон.

— Както всички останали, които се кълнат, че никога няма да се забравят, тръгнаха всеки по своя път. Той отиде да играе бейзбол, а тя — в Холивуд, за да става актриса. Всички смятаха Чад за звезда, но и Робин имаше талант. Често имитираше разни хора, а с грима и облеклото нямаше равна на себе си. Често ни забавляваше, като имитираше когото й посочим. Барбара Стрейзънд, Бет Мидлър, Нанси Рейгън. — Кари се усмихна и поклати глава, потънала в спомени. — Беше страхотна Нанси Рейгън.

Шон обиколи залива веднъж и после, вместо да се присъедини към другите яхти, започна втора обиколка. Никой не се възпротиви.

Празненството долу беше в разгара си, музиката гърмеше по-силно от всякога, независимо, че сега беше в по-бавно темпо. Натали Коул пееше мелодиите на баща си, а гласовете и дрънкането на чашите бяха утихнали. Край парапета на кърмата Шон забеляза двойка, която се целуваше с чаши за шампанско в ръце. Въпреки че мъжът бе доста буен, не разляха и капка. Една друга двойка се бе усамотила в тъмното, на един шезлонг. Чашите им бяха на палубата встрани. Мъжът беше отгоре, единият крак на жената го бе обвила през кръста, а другият, обут в сандал със сребърен ток, стърчеше право към небето.

— Беше глупаво от моя страна да обръщам внимание на дивотиите за Чад в пресата — каза Кари. — Сега си давам сметка, че не може да го е направил той.

— Наистина ли? — попита Шон малко изненадано. Да съчувстваш на изпаднал в беда приятел е едно, но да го смяташ за невинен? Дори самият той все още не беше убеден в това.

— Да. Може би той е причина за смъртта й, може би — не. Каквото и да се е случило, не вярвам самият Чад да я е убил. Бих искала да разбера какво се е случило. Не мисля, че сме научили всичко.

Сякаш четеше мислите му.

— Знаеш ли — продължи тя след малко, — Чад наистина ми допадаше. В училище беше център на вниманието. Обичаше да кара сърф в Дел Мар.

Имаше чудесна стара таратайка, в която се качвахме по десет души, за да ни откара дотам. Страхотно време беше. — Тя отново се усмихна, протегна ръка и докосна неговата. — Между другото, искам да ти благодаря, че ми помогна да се справя с баща ми.

— Няма защо — отвърна той и я погледна. За първи път забеляза, че очите й всъщност не за зелени. Бяха сини, с жълти точици. Майка му имаше такива очи — променяха цвета си в зависимост от светлината.

Понякога бяха сини, понякога зелени, понякога бе невъзможно да се определи цвета им.

— Видях, че няма да се справиш сама — каза той. — Съжалявам само, че се наложи да го ударя.

— Аха… А аз бях такава кучка… — Кари повдигна вежди и се засмя, за да омекоти извинението си.

Шон също се засмя и стисна ръката й. Много добре, помисли си той, тя е красива и невероятно богата.

— Каквото било — било, става ли? Ще започнем отначало.